Йохан Кеплер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор.
Ред 18:
'''Йохан Кеплер''' ({{lang-de|Johannes Kepler}}) е [[германски]] [[математик]], [[астроном]] и [[астролог]]. Той е ключова фигура в [[Научна революция|Научната революция]] с изведените от него [[Закони на Кеплер|закони за движението на планетите]], изложени в книгите „[[Нова астрономия]]“ (''„Astronomia nova“''), „[[Хармонията на света]]“ (''„Harmonices mundi“'') и „[[Съкращение на Коперниковата астрономия]]“ (''„Epitome astronomiae Copernicanae“''). Неговите трудове стават основа за теорията на [[Исак Нютон]] за [[Закон за всеобщото привличане|всеобщото привличане]].
 
В своята кариера Кеплер е учител по математика в [[Грац]], където сътрудничи на [[Ханс Улрих фон Егенберг]], след това е асистент на астронома [[Тихо Брахе]] и накрая императорски математик на [[Рудолф II]] и неговите наследници [[Матиас (Свещена Римска империя)|Матиас]] и [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]]. Освен това преподава математика в [[Линцкиуниверситета университет|Линцкияв университет[[Линц]] и е съветник на военачалника [[Албрехт фон Валенщайн]]. Той има значителен принос в [[оптика]]та, където създава подобрен вариант на [[Рефракторен телескоп|рефракторния телескоп]].
 
Кеплер живее във време, в което още няма ясна граница между астрономия и астрология, но пък са отчетливо разграничени астрономията, като клон на математиката, и [[физика]]та, като дял на [[натурфилософия]]та. В своите книги Кеплер включва и аргументи от религиозен характер, проява на религиозната му убеденостиубеденост и вярата, че [[Бог]] е създал света по умопостижим план, който може да бъде разкрит от човешкия [[разум]].{{hrf|Barker|2001|112 – 113}} Кеплер описва своята нова астрономия като „небесна физика“,{{hrf|Kepler|1993|26 – 27}} като „отклонение към Аристотеловата „[[Метафизика (Аристотел)|Метафизика]]“{{hrf|Kepler|1993|48}} и като „допълнение към Аристотеловата „[[За небето]]“, трансформираща античната традиция на физическата [[космология]], разглеждайки астрономията като част от една универсална [[математическа физика]].{{hrf|Stephenson|1987|1 – 2}}
 
== Биография ==
Ред 34:
[[Файл:Kepler-solar-system-1.png|мини|Кеплеровият модел на [[Слънчева система|Слънчевата система]] от Платонови тела в „Тайната на космографията“]]
 
Първият значим астрономически труд на Йоханес Кеплер е „[[Тайната на космографията]]“ (''„Mysterium cosmographicum“'', 1596), първата публикувана защита на системата на Коперник. Той твърди, че на 19 юли 1595 година, докато преподава в Грац за периодичното [[съединение (астрономия)|съединение]] на [[Сатурн (планета)|Сатурн]] и [[Юпитер (планета)|Юпитер]] в [[зодиак]]а, е получил прозрение – осъзнал, че [[правилен многоъгълник|правилните многоъгълници]] имат вписана и описана [[окръжност]] с определено съотношение на [[Радиус|радиуситерадиус]]ите, което, според него, може да е геометричната основа на [[Вселена]]та. След като не успява да открие уникално разположение на многоъгълниците, което да съответства на известните астрономически наблюдения (дори с добавяне в системата на допълнителни планети), Кеплер започва да експериментира с триизмерни [[многостен]]и. Той открива, че за всяко от петте [[Платоново тяло|Платонови тела]] могат да се дефинират вписана и описана [[сфера]], след което сферите се влагат една в друга, образувайки шест пласта, съответстващи на шестте известни по това време планети – [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя]], [[Марс (планета)|Марс]], Юпитер и Сатурн. Подреждайки телата по определен начин – [[октаедър]], [[икосаедър]], [[додекаедър]], [[тетраедър]], [[куб]], той установява, че сферите могат да се разположат на интервали, съответстващи на относителните размери на кръговата [[орбита]] около [[Слънце]]то на всяка от планетите. Кеплер извежда и формула, свързваща размера на орбитата на всяка от планетите с дължината на нейния [[орбитален период]] – от вътрешните към външните планети коефициентът на нарастване на орбиталния период е удвоената разлика в радиуса на орбитите. По-късно обаче самият той отхвърля тази формула, тъй като тя се оказва недостатъчно точна.{{hrf|Caspar|1993|60 – 65}}{{hrf|Barker|2001|}}
 
[[Файл:Kepler-solar-system-2.png|мини|ляво|Разрез с вътрешността на модела]]