Вино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10:
Естественият химичен състав на гроздето позволява то да ферментира без добавяне на [[захар]]и, [[Киселина|киселини]], [[ензим]]и, [[вода]] или други [[хранителни вещества]].{{hrf|Johnson|1989|11 – 16}} При ферментацията [[дрожди]]те консумират захарите в гроздето и ги превръщат в [[етанол]] и [[въглероден диоксид]]. Различните сортове грозде и различните разновидности дрожди създават различни вина. Популярните видове вина са резултат от сложни взаимодействия между биохимичното развитие на плода, реакциите при ферментацията, [[тероар]]а и цялостният производствен процес. Много вина са наименовани на районите, където се произвеждат. Виното може да се получи и от други [[плод]]ове ([[череши]], [[сливи]], [[кайсии]]), както и от [[цвете|цветя]] и от много други продукти, включително [[жито]]. Думата „вино“ идва от [[гръцки език|гръцката]] дума Fοινος, означаваща вино и [[лоза]].
Най-ранните известни вина са произведени в [[Китай]]<ref name="Castro-Sowinski">{{cite book|last1=Castro-Sowinski|first1=Susana|title=Microbial Models: From Environmental to Industrial Sustainability|date=17 November 2016|publisher=Springer|isbn=9789811025556|page=42|url=https://books.google.com/books?id=hdqGDQAAQBAJ&pg=PA42&dq=wine+7000+bc+%22grape+wine%22&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=wine%207000%20bc%20%22grape%20wine%22&f=false}}</ref><ref name="Hames">{{cite book|last1=Hames|first1=Gina|title=Alcohol in World History|date=2010|publisher=Routledge|isbn=9781317548706|page=17|url=https://books.google.com/books?id=XPNTBAAAQBAJ&pg=PA17&dq=%22grape+wine%22+7000&hl=nl&sa=X&ved=0ahUKEwjwp7KGl_rTAhWCL1AKHSNlCBIQ6AEIOjAC#v=onepage&q=%22grape%20wine%22%207000&f=false}}</ref><ref name="McGovern">[https://www.penn.museum/sites/biomoleculararchaeology/?page_id=247]. Prehistoric China
Виното играе важна роля и в [[религия]]та. Червеното вино е отъждествявано с кръв в [[Древен Египет]]<ref>{{cite web | url = http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Moralia/Isis_and_Osiris*/A.html | title = Isis & Osiris | publisher = University of Chicago}}</ref>, а гърците и римляните го използват при Вакханалия. В християнската и юдейската религия хляб и вино са символ на топлината и кръвта на Исус Христос.
Ред 34:
Важна роля в повсеместното разпространение на винопроизводството изиграва това, че древните гърци, а по-късно и римляните възприемат правенето и съответно употребата на вино като важна част от живота си. В древногръцкия [[пантеон]] един от най-важните богове е [[Дионис]], така както по-късно същото значение има [[Бакхус]] за римляните. Създавайки обширна империя, римляните разпространяват лозарството и винарството в цяла Европа.
Значението на виното става още по
Постепенно виното става и важна търговска стока. Редица речни и морски пристанища процъфтяват от износа на вино за северните страни. В края на XVII и началото на XVIII век
В средата на 19 век обаче, се появява филоксерата и поставя под заплаха европейското винопроизводство. Това е малък паразит, който се развива в корените на лозата и в крайна сметка я унищожава. Първоначално се появява в Северна Америка, като впоследствие се пренася и на Стария континент и за няколко десетилетия унищожава почти напълно европейските лозя. Борбата срещу филоксерата се води чрез облагородяване на европейските сортове върху подложки на американски лози, устойчиви на филоксерата. Въпреки че постепенно лозарството и винопроизводството се възстановяват, много стари европейски сортове са загубени завинаги, а филоксерата остава постоянна заплаха и до днес, и в много малко места по света може да се развиват европейските сортове лози без американски подложки.
Ред 96:
== Икономика ==
=== Производство ===
По данни на [[Организация по прехрана и земеделие|Организацията по прехрана и земеделие]] (FAO), 75 866 квадратни километра от земната повърхност се използват за отглеждането на грозде. Приблизително 71% от световната продукция на грозде се използва за направата на вино, 27% са прясна консумация и 2% като стафиди. Част от произведеното грозде отива и за производството на натурални сокове. Площта, заета от лози, се увеличава с около 2% годишно.
{| align="center"
|
Ред 180:
! 2010 г.
|-
| 1 || {{флагче|Франция}} [[
|-
| 2 || {{флагче|Португалия}} [[Португалия| Португалия]] || 41
|