Разлика между версии на „Вино“

12 байта изтрити ,  преди 3 години
м
редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м
Естественият химичен състав на гроздето позволява то да ферментира без добавяне на [[захар]]и, [[Киселина|киселини]], [[ензим]]и, [[вода]] или други [[хранителни вещества]].{{hrf|Johnson|1989|11 – 16}} При ферментацията [[дрожди]]те консумират захарите в гроздето и ги превръщат в [[етанол]] и [[въглероден диоксид]]. Различните сортове грозде и различните разновидности дрожди създават различни вина. Популярните видове вина са резултат от сложни взаимодействия между биохимичното развитие на плода, реакциите при ферментацията, [[тероар]]а и цялостният производствен процес. Много вина са наименовани на районите, където се произвеждат. Виното може да се получи и от други [[плод]]ове ([[череши]], [[сливи]], [[кайсии]]), както и от [[цвете|цветя]] и от много други продукти, включително [[жито]]. Думата „вино“ идва от [[гръцки език|гръцката]] дума Fοινος, означаваща вино и [[лоза]].
 
Най-ранните известни вина са произведени в [[Китай]]<ref name="Castro-Sowinski">{{cite book|last1=Castro-Sowinski|first1=Susana|title=Microbial Models: From Environmental to Industrial Sustainability|date=17 November 2016|publisher=Springer|isbn=9789811025556|page=42|url=https://books.google.com/books?id=hdqGDQAAQBAJ&pg=PA42&dq=wine+7000+bc+%22grape+wine%22&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=wine%207000%20bc%20%22grape%20wine%22&f=false}}</ref><ref name="Hames">{{cite book|last1=Hames|first1=Gina|title=Alcohol in World History|date=2010|publisher=Routledge|isbn=9781317548706|page=17|url=https://books.google.com/books?id=XPNTBAAAQBAJ&pg=PA17&dq=%22grape+wine%22+7000&hl=nl&sa=X&ved=0ahUKEwjwp7KGl_rTAhWCL1AKHSNlCBIQ6AEIOjAC#v=onepage&q=%22grape%20wine%22%207000&f=false}}</ref><ref name="McGovern">[https://www.penn.museum/sites/biomoleculararchaeology/?page_id=247]. Prehistoric China - – The Wonders That Were Jiahu The World’s Earliest Fermented Beverage. Professor Patrick McGovern the Scientific Director of the Biomolecular Archaeology Project for Cuisine, Fermented Beverages, and Health at the University of Pennsylvania Museum in Philadelphia. Retrieved on 3 January 2017.</ref>, [[Иран]]<ref name=indie>{{cite news |first=Amy |last=Ellsworth|title=7,000 Year-old Wine Jar |url=http://www.penn.museum/blog/collection/125th-anniversary-object-of-the-day/7000-year-old-wine-jar-object-of-the-day-24/ |publisher=[[University of Pennsylvania Museum of Archaeology and Anthropology]] |date=18 July 2012}}</ref><ref name=archaeology96>{{cite journal |first=Mark |last=Berkowitz |title=World's Earliest Wine |url=http://www.archaeology.org/9609/newsbriefs/wine.html |publisher=[[Archaeological Institute of America]] |journal=[[Archaeology (magazine)|Archaeology]]|volume=49 |issue=5 |year=1996}}</ref>, [[Армения]]<ref name="Oldest Wine Armenia">{{cite web|title=National Geographic: Earliest Known Winery Found in Armenian Cave|url=http://news.nationalgeographic.com/news/2011/01/110111-oldest-wine-press-making-winery-armenia-science-ucla/|date=12 January 2011}}</ref><ref name="IOAUCLA">{{cite web|url=http://www.ioa.ucla.edu/publications/backdirt/backdirt-2011/Backdirt%202011.pdf|title=UCLA Cotsen Institute of Archaeology|publisher=}}</ref><ref name="BAC per Drink tables">{{cite web|title=BAC per Drink tables|url=http://attorneydwi.com/bacperdrink.html}}</ref><ref name="Effects At Specific B.A.C. Levels">{{cite web|title=Effects At Specific B.A.C. Levels|url=http://www.brad21.org/effects_at_specific_bac.html}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://www.aicr.org/press/health-features/health-talk/2014/mar14/wine-serving-size.html|title=wine-serving-size|website=American Institute for Cancer Research|access-date=2016-12-13}}</ref> и [[Грузия]]<ref name=independent8k>{{cite news |first=David |last=Keys |title=Now that's what you call a real vintage: professor unearths 8,000-year-old wine |url=http://www.independent.co.uk/news/science/now-thats-what-you-call-a-real-vintage-professor-unearths-8000yearold-wine-84179.html |work=[[The Independent]] |date=28 December 2003}}</ref><ref>{{cite news|title=Evidence of ancient wine found in Georgia a vintage quaffed some 6,000 years BC|url=http://www.euronews.com/2015/05/21/evidence-of-ancient-wine-found-in-georgia-a-vintage-quaffed-some-6000-years-bc/|accessdate=24 May 2015|agency=Euronews|date=21 May 2015}}</ref><ref>[http://www.npr.org/sections/thesalt/2015/06/08/412039092/georgias-giant-clay-pots-hold-an-8-000-year-old-secret-to-great-wine/ Georgia's Giant Clay Pots Hold An 8,000-Year-Old Secret To Great Wine], [[NPR]].</ref>. Основната цел на винопроизводителите е да получат напитка, която съчетава приятни и интересни вкусови качества с [[обоняние|обонятелни]] характеристики. Дегустаторите са развили специална лексика, за характеризиране на качествата на вината. В характеристиките на едно вино може да се срещнат изрази като „виното е кръгло“ или „в дългия послевкус доминират тонове на сушени плодове, дим и кожа“.
 
Виното играе важна роля и в [[религия]]та. Червеното вино е отъждествявано с кръв в [[Древен Египет]]<ref>{{cite web | url = http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Moralia/Isis_and_Osiris*/A.html | title = Isis & Osiris | publisher = University of Chicago}}</ref>, а гърците и римляните го използват при Вакханалия. В християнската и юдейската религия хляб и вино са символ на топлината и кръвта на Исус Христос.
Важна роля в повсеместното разпространение на винопроизводството изиграва това, че древните гърци, а по-късно и римляните възприемат правенето и съответно употребата на вино като важна част от живота си. В древногръцкия [[пантеон]] един от най-важните богове е [[Дионис]], така както по-късно същото значение има [[Бакхус]] за римляните. Създавайки обширна империя, римляните разпространяват лозарството и винарството в цяла Европа.
 
Значението на виното става още по -голямо с възникването на [[християнство]]то. Вино се използва в [[евхаристия]]та като символ на кръвта на [[Исус Христос]] и на самия живот. Съществуват многобройни препратки към виното в цялата Библия. Едно от Христовите чудеса е превръщането на водата във вино на [[Сватбата в Кана|сватбата в Кана Галилейска]]. С налагането на християнството в цяла Европа, виното става търсен продукт на целия континент. Монашеските общности в цяла Европа отглеждат лозя и правят вино за собствени нужди и за нуждите на поклонниците и гостите на манастирите.
 
Постепенно виното става и важна търговска стока. Редица речни и морски пристанища процъфтяват от износа на вино за северните страни. В края на XVII и началото на XVIII век, виното става част от жизнения стандарт. Качествените вина от Франция, Италия, Испания, Португалия и Германия стават известни и предпочитани от консуматорите. След като започва употребата на стъклени бутилки, както и на коркови тапи, започва и производството на естествено пенливи шампански вина.
 
В средата на 19 век обаче, се появява филоксерата и поставя под заплаха европейското винопроизводство. Това е малък паразит, който се развива в корените на лозата и в крайна сметка я унищожава. Първоначално се появява в Северна Америка, като впоследствие се пренася и на Стария континент и за няколко десетилетия унищожава почти напълно европейските лозя. Борбата срещу филоксерата се води чрез облагородяване на европейските сортове върху подложки на американски лози, устойчиви на филоксерата. Въпреки че постепенно лозарството и винопроизводството се възстановяват, много стари европейски сортове са загубени завинаги, а филоксерата остава постоянна заплаха и до днес, и в много малко места по света може да се развиват европейските сортове лози без американски подложки.
== Икономика ==
=== Производство ===
По данни на [[Организация по прехрана и земеделие|Организацията по прехрана и земеделие]] (FAO), 75 866 квадратни километра от земната повърхност се използват за отглеждането на грозде. Приблизително 71% от световната продукция на грозде се използва за направата на вино, 27% са прясна консумация и 2% като стафиди. Част от произведеното грозде отива и за производството на натурални сокове. Площта, заета от лози, се увеличава с около 2% годишно.
{| align="center"
|
! 2010 г.
|-
| 1 || {{флагче|Франция}} [[Франция|Франция]] || 47,5
|-
| 2 || {{флагче|Португалия}} [[Португалия| Португалия]] || 41