Разлика между версии на „Юкон“

61 байта изтрити ,  преди 2 години
'''Ю̀кон''' ({{lang-en|Yukon River}}) е [[река]] в северната част на [[Северна Америка]].
 
Дължината и&#768;ѝ от 3 185 km<ref name="atlas">http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/rivers.html</ref> и&#768;ѝ отрежда 2-ро място в [[Канада]] след [[Маккензи]] (с [[Робска река]], [[Пийс]] и [[Финли]]) и 3-то в [[Северна Америка]] след [[Мисисипи]] (с [[Мисури]]) и [[Маккензи]]. Дължината и&#768;ѝ на територията на Канада е 1 149 km, като протича през провинция [[Британска Колумбия]] и територия [[Юкон (територия)|Юкон]], а останалите 2 036 km преминават по територията на щата [[Аляска]] в [[САЩ]].
 
Юкон и е сред най-използваните реки за транспорт по време на [[Клондайкска златна треска|Клондайкската златна треска]] ([[1898]] – [[1899]]). До построяването на [[Клондайкски главен път|Клондайкския главен път]] през [[1950-те]] год. в реката често плавали [[параход]]и.
Според други географи за начало трябва да се приеме река Нисутлин, вливаща се в езерото Теслин, от северния ъгъл на което изтича река [[Теслин]], вливаща се отдясно в Юкон при селището Хуталинкуа, на {{coord|61|34|33|N|134|53|56|W|}}.
 
Според трети източници същинската река Юкон започва при селището Форт Селкирк, на {{coord|62|46|33|N|137|20|31|W|}}, където се събират водите на река [[Пели (река)|Пели]], идваща от дясно и река Люис (бившето название на лявата река, дадено и&#768;ѝ от откривателя иѝ&#768; Робърт Кампбъл през 1843 г.). Сега река Люис е горното течение на Юкон.
 
=== Водосборен басейн, притоци, устие ===
 
Въпреки голямата си дължина, реката се пресича само от четири моста (три в Канада и един в Аляска), пригодени за движение на превозни средства. Това са:
* мостът Люис, северно от езерото Марш на главния път Аляска];
* мостът Робърт Кембъл, който свързва предградието Ривърдейл на [[Уайтхорс]] с центъра;
* мостът Юкон в Кармакс на магистралата „Клондайк";
През септември 1778 г. великият английски мореплавател [[Джеймс Кук]] открива южния бряг на залива [[Нортън (залив)|Нортън]] и му прави впечатление мътната вода, която идва от юг. По този начин теоретично доказва, че в залива се влива голяма река<ref name="www.ozon">Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 260, 301 – 303. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/</ref>.
 
През 1789 г. известният канадски изследовател и търговец на ценни животински кожи [[Александър Маккензи]] по време на плаването си надолу по река [[Маккензи]] събира от местните индианци първите сведения за голяма река, течаща на запад от откритата от него планина [[Маккензи]], простираща се покрай левия бряг на река [[Маккензи]]. През 1892 – 1893 той прави опит да я открие, но неоткрива нея, а множество други реки и достига до Тихия океан далеч на юг от Юкон.
 
Около 1792 – 1795 г. руският търговец на ценни животински кожи Василий Иванов открива най-долното течение на реката, заедно с делтата и&#768;ѝ.
 
На южния бряг на залива [[Нортън (залив)|Нортън]], на изток от от делтата на реката през 1833 г. руснаците основават търговски пункт (фактория) Михайловски редут, който става изходна база за изследване на вътрешността на [[Аляска]]. От там през следващите две лета на 1834 и 1835 г. [[Андрей Кондратиевич Глазунов]] (креол от смесен брак между руснак и местна индианка) с лодка описва делтата на реката и долното и&#768;ѝ течение до устието на р. [[Анвик]] ({{coord|62|40|N|160|12|W|}}). През март 1838 г. Глазунов, заедно с друг креол [[Пьотър Василиевич Малахов]] се изкачват по реката на още 250 km – до устието на река [[Нулато]] ({{coord|64|42|N|158|09|W|}}), а след това се спускат по Юкон до морето, като по този начин описват и грубо картират около 800 km от течението и&#768;ѝ. През май следващата година Малахов построява първото руско селище Нулато във вътрешността на Аляска – в устието на река [[Нулато]]<ref name="www.ozon"/>.
 
Десет години по-късно, през лятото на 1843 г. военноморският лейтенант [[Лаврентий Алексеевич Загоскин]] достига до устието на река [[Танана]] (най-големия ляв приток на Юкон) и с лодка описва и картира меридионалния участък на Юкон между 65° и 62° с.ш., а през лятото на следващата година – долното течение<ref name="www.ozon"/>.
 
През лятото на 1840 г. служителят на компанията „Хъдсън Бей" [[Робърт Кемпбъл (пътешественик)|Робърт Кемпбъл]] пресича в западно направление планината Маккензи и открива горното течение на река [[Пели (река)|Пели]] (десен приток на Юкон), спуска се по нея със сал, но скоро е принуден да се върне поради недостиг на провизии. Три години по-късно Кампбъл отново достига до [[Пели (река)|Пели]], построява канута и се спуска по нея до устието и&#768;ѝ в Юкон. Тук той среща индианци, които никога не са виждали бял човек, но въпреки всичко те го посрещат дружелюбно. По този начин Кампбъл открива горното течение на Юкон, което нарича река Люис, но отново е принуден да върне в базата си. След пет години, през 1848 г. отново достига до сливането на двете реки и построява форт (сега селището Форт Селкирк). Едва през 1851 г. на Кемпбъл се отдава да се спусне надолу по реката до устието на десния и&#768;ѝ приток река [[Поркюпайн]], изкачва се последната до изворите и&#768;ѝ и се завръща до река [[Маккензи]]. Една година по-рано, през 1850 г. други търговски агенти на компанията се спускат до устието на река [[Танана]], като по този начин към средата на XIX в. е открито почти цялото течение на Юкон<ref name="www.ozon"/>.
 
Окончателното доказване, че откритата от руснаците и англо-канадците реки е една и съща река доказва през 1863 г. руският креол [[Иван Семьонович Лукин]],който се изкачва по Юкон до руско-канадската граница, извършвайки първата топографска снимка. През същата тази година от американска страна геологът [[Робърт Кеникът]], ръководи експедиция за набелязване на трасето на проектирания руско-американски телеграф, съставя по руски и английски материали първата карта на целия басейн на реката от изворите до устието и&#768;<ref name="www.ozon"/>.