Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
„Апокалипсис сега“ е вдъхновен от новелата на Джоузеф Конрад „Сърце на мрака“. Филмът обаче сериозно се отклонява от своя първоизточник. В новелата „това тъй дълго пътуване с лодка“ е центрирано в [[Африка]], по течението на р. [[Конго (река)|Конго]] и действието се развива през [[19 век|19 в.]] Марлоу (който е преименуван на Уилърд във филма) e работник на голяма белгийска колониална компания, която брутално експлоатира своите африкански работници. Марлоу е нает да намери и да вземе от него тъй ценната слонова кост от Курц, много важен сътрудник на компания. Той се е отцепил навътре в джунглата, изгубил е разсъдъка си и се провъзгласил за бог на местно африканско племе. Във филма прототипът на Марлоу, Уилард, е нает да открие и да убие Курц.
 
Според известните интерпретации, образът на Курц е създаден като своеобразна еманация на европейската цивилизация, насочила по това време имперските си амбиции към далечни африкански екзотични земи като Конго. Географското пътуване (към Конго) може да бъде осмислено символично като пътуване в човека, към мрака вътре в него, в неговото сърце“. В този смисъл пътуването към „сърцето на мрака“ е ритуално пътуване към прозрението. Това прозрение се оказва обаче познание за природата на злото, въплътено в човека; човекът, който се опитва да заеме мястото на Бога (Курц). Впоследствие той претърпява морален крах, а в крайна сметка се среща с неописуемия ужас от собствената си корумпирана нравственост и съвест и изрича с треперещ глас единствено думите „Ужас!“ пред непосредствените двери на Смъртта. Внушението за морален крах и разрив на разума, поквара на съвестта и жесток триумф на злото кулминира в образа на Курц, паднал на самото дъно на кладенеца на времето, обсебен от мрачната магнетичнапритегателна мощ на безконечнотобезкрайното зло.
 
В този ред на мисли Франсис Форд Копола променя идеологията на романа и заменя европейския колониализъм с американската интервенция във Виетнам.
204

редакции