Карамания: Разлика между версии

'''Карамания''' е историческа област в [[Мала Азия|анадолското плато]] в Южна [[Турция]], на територията на която [[карамани]]те основават в средновековието Караманския бейлик<ref>{{cite book |last= Венедикова |first= Катерина |authorlink= Катерина Венедикова |title= Българите в Мала Азия (от древността до наши дни) |year= 1998 |publisher= ISBN 954-8638-12-6 }}</ref><ref>{{cite book |last= Венедикова |first= Катерина |authorlink= Катерина Венедикова |title= Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия |year= 2003 |publisher= Огледалото }}</ref>

След разпадането на Селджукската държава върху бившите и&#768;ѝ територии се появяват много царства. Караманското царство е най-мощното и най-дълго просъществувало от тях. За разлика от другите царства караманите наследяват цялата държавна структура на [[селджуци]]те. За рекордно малък срок те успяват да изградят стройна държава със завидно за това време устройство. Основателят Нуреддин бей обединява номадските тюркски племена, живеещи в района на Сивас. Войската му, която в началото е била около от 10 000 души, за много кратък период набъбва до завидните за онова време 70 000.

Караманите са използвали Старостаро-Анадолскатаанадолската писменост<ref>Извадка от Енциклопедия Британика [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/426768/Old-Anatolian-Turkish-language Britannica Entry] "..така нареченият Старо-Анадолски Турски.. / ..so-called Old Anatolian Turkish.."</ref>, близка до [[Персийски език|Персийскиятперсийския език]] (ф''Фарсиарси'', ''Farsça'' ), а арабската писменост се въвежда като задължителна през 1277 при властването на Мехмед Бей. На 14 май 1277 година разпространява прочутия си ферман, с който нарежда от този ден нататък в Анадола да се говори само на турски език.

Нуредин бей обявява основаването на Караманската държава и след устройването на държавните дела оставя властта на сина си Караман бей, и се оттегля в района на Сивас. Там живее като отшелник 7 години в пещера, отдаден на размисли. През 1256 година се възкачва отново на тронапрестола си, но след превземането на крепостта Силивке решава, че вече е много стар и отново се завръща в Сивас, където през 1264 година умира.

През 1308 година монголите унищожават Селджукската държава и караманите остават пълновластни господари на района. На мястото на Селджукската държава се появяват много княжества, но поради това, че владеят бившата селджукска столица Кония, караманите се смятат за наследници на селджуците. Караманите запазват целия управленски апарат на селджуките, успешно го доразвиват и водят безконечнибезкрайни войни с монголите. Именно те спират настъплението им на входа на Анадола. Войните с монголите изсмукват силите на Караманската държава. На фона на това много след тях се появява Османската държава. Дядото на основателя на Османската държава е бил чобан башъ, т.е. началник на овчарите на караманите. Поради това, отношението на караманите спрямо османците, винаги е било презрително. Те се смятали за аристократи и било под достойнстотодостойнството им да сядат на една маса с османците. Докато караманите са заети с монголите, обаче, османците вече извършват успешни набези срещу съседите си и увеличават териториите си.

След хетите земите между Мут, Ерменек, Гюлнар и Анамур започнали да се наричат Изория. Населението на Изория нараснало до такава степен, че земята вече не била в състояние да ги изхрани. Поради това те започнали набези срещу Византийската империя. Византийците на няколко пъти потушавали вълненията на изорийците. Най-голямото въстание в Изория станало по времето на император Анастасий, който потушил въстанието с нечувана жестокост, изгорил селата и разселил цялото население на Изория в Тракия. Поради това дълго време този район е останал пуст. Това създало благоприятни условия за заселването на караманите.

След превземането на крепостите Ерменек, Мут, Гюлнар и Мара от Караманитекараманите, в района се установява временно примирие. Възползвайки се от отсъствието на Караман бей, арменците, след като получили помощ от крепостите [[Къзкалеси (крепост)|Къзкалеси]], Паяс, Искендерун, Анталия и от остров Кипър, под ръководството на Фисандон нападнали крепостта Мут и я превзели. Научавайки за нападението, Хамит бей и Айдън бей тръгват с войска към Мут. В помощ са им и 4000 българи пехотинци. Българите разполагали с обсадни машини и отлични стрелци. С помощта им крепостта Мут е превзета бързо и под дъжда от стрели на българите арменците се оттеглят в крепостта Силивке.

Научавайки за новината, Караман бей, който тогава е в Кония по покана на султан Изедин Кейкявус, веднага пристига пред Силивке с войската си. В състоялото се сражение арменците, които междувременно са получили нова помощ от Анталия и Кипър, претърпяват поражение и се оттеглят в крепостта Силивке. Караман бей не се отказва и обсажда крепостта. След продължилата 8 дни обсада, на деветия ден арменците искат примирие. Подписан е мирен договор и, след като са уточнени репарациите, които ще се плащат, арменците предават крепостта и се оттеглят. Караман бей оставя водача на българите- Айдън бей за пазач на крепостта и се оттегля в Мут.

Междувременно монголите, ръководени от Байджу Ноян, започвайки от Ерзурум, са опустошили половината Анадол, стигайки чак до Аксарай. Една част от бейовете, които не са доволни от управлението на Иззедин Кейкявуз II, искат помощ от монголите в подкрепа на Рукнедин Кълъчарслан IV. Султан Иззедин Кейкявуз II от своя страна иска помощ от Караман бей и от другите му подчинени бейове. В състоялото се кърваво сражение при Аксарай Иззедин Кейкявуз II е победен и избягва при вуйчо си в Истанбул. Рукнедин Кълъчарслан IV е освободен от крепостта Бурдур и е възкачен на тронапрестола на селджуците. Скоро Караман бей признава властта на Рукнедин. Султанът таи омраза към Караман бей, но не иска да започва нова война и му оставя крепостите Мут, Силифке и Ерменек. Виждайки слабостта на султана, Караман бей иска и крепостта Ларенде. „Имам 2 хубави крепости и едната да я дам на теб ли?“ - е отговорът на сърдития султан. Скоро след това обаче султанът подарява крепостта на Хаджи бей, който е кръвен враг на караманите. Обиден от това, Караман бей събира войска и напада крепостта Ларенде. След превземането и&#768;ѝ убива Хаджи бей и преименува крепостта на свое име. Градът до ден днешен носи неговото име.

Рукнедин Кълъчарслан IV един по един убива и тримата бейове, които са заявили предаността си към него. Поради това, че е подкрепил брат му и превзел против волята му Ларенде, султанът започва да се подготвя за война срещу Караман бей.

По същото време обаче християните от Анталия нападат селджуците. Изправен пред дилемата да се бие на 2 фронта, султанът е поставен в безизходно положение. От създалото се положение обаче се измъква много ловко, като иска от Караман бей да покаже предаността си към него и да се изправи срещу християните. Караман бей изпълнява волята на султана — събира войска и се изправя срещу християните до крепостта Гьолхисар. Управителят на крепостта е много хитър и веднага заявява подкрепата си на Караман бей. Запитан за местоположението на вражеската войска, той веднага го посочва. Веднага след това обаче предупреждава и християните. Битката е кървава и продължава 11 дни. На единадесетия ден, един от пълководците на Караман бей, на име Косун бей, изоставя бойното поле и превзема крепостта Анталия. Научавайки тази новина, християнската войска изпада в паника и се оттеглят в крепостта Къзкалеси. Караман бей изпраща ключовете на Анталия на султана и се оттегля в крепостта Гьолхисар на почивка. Лукавият уравителуправител на крепостта обаче сипва отрова в чашата на бея. Разбрал, че е отровен, Караман бей посича управителя на място, след което умира. Погребан е в покрайнините на Ерменек през 1263 година.

Научавайки за смъртта на Караман бей, султанът веднага превзема крепостите му и ги дава на Ибрахим Хутеноглу. Освен това му оставя и десет хиляднадесетхилядна войска със заръката да залови и убие синовете на Караман бей.

Двамата синове на Караман бей Мехмет и Махмут са скрити от бейовете Айдън, Хамит, Тургут и Кая при българите в планината Булгар на сигурно място. Семейството му, с двамата му невръстни синове Касъм и Халил избягва в степите в района на Биргюн. Мехмет и Махмуд в планините Булгар са обучени от българите на военното изкуство. Когато става на 18 години, Мехмет бей заедно с брат си Махмут бей, решава да посети майка си и братята си в степите на Биргюн. С 40 свои приятели и войници българи стигат до Биргюн, без да подозират, че шатрата на майка им денонощно е държана под наблюдение от хората на Хутеноглу. Престолонаследниците са заловени и държани затворени 3 години от Хутеноглу. Помага им случайността — султан Рукнедин Кълъчарслан IV е отровен в Аксарай, след което те са освободени.

След освобождението си Мехмет предявява претенции към престола, с което Хутеноглу не се съгласява. СчитайкиСмятайки, че тронът се полага на него, Мехмет бей зачаква удобен момент, за да се възкачи на престола. Съвсем скоро случайността му помага отново. Един от приближените на Караман бей жени сина си в Мут. По това време било невъзможно сватбената церемония да се придвижи от едно населено място до друго без охрана поради ширещата се престъпност. Поради това искат подкрепа от Хутеноглу. Той се съгласява и в знак на държавна почит изпраща знамена и музиканти заедно с охраната. На сватбата са поканени и Мехмет бей и Хутеноглу. Последният отказва поканата под предлог, че има важни държавни дела, но на нея присъстват всичките му приближени и бейове. Мехмет бей това и чака. Заедно със свои поддръжници избива бейовете и приближените на Хутеноглу и обявява възкачването си на тронапрестола. Чувайки за тази новина, българските бейове от планината Булгар пристигат веднага и обявяват подкрепата си на Мехмет бей.

За новината чува и Хутеноглу, който по това време се намира в Ерменек. След като събира войска, той тръгва към Мехмет бей. В последвалото сражение Хутеноглу е победен от Мехмет бей и българите, и се опитва да избяга. Заловен е от войниците на Мехмет бей и докаран при него. След като се извинява, той бива опростен от Мехмет бей и се присъединява с всичката си войска към него.

Но след тази битка отново не настъпва мир. Мехмет бей е нападнат наново от монголо-селджуците под ръководството на главнокомандващия морските сили Ходжа Юнус. Мехмет бей отново печели победа. Обнадежден от тежкото положение на караманите, султанът на мамелюките Байбарс настъпва към Анадола и през април 1277 година стига до Кайсери. При тази новина Мехмет бей, заедно със сина на Иззедин Кейкявуз II — Гийаседдин Сийавуш, наричан Джимри, пристига в Кония. През май 1277 година завзема [[Кония]], обявява Сиявуш за султан и нарежда да бъдат напечатани пари с неговия лик.

При новината, че към Кония настъпва монголо-селджукска-татарска войска, Мехмед бей напуска града и се окупираукрепва в крепостта Мут. Брат му Махмуд тръгва за Сивас за подкрепления. Сборната войска се разполага в полите на планината Къзъл даг. Мехмет бей не изчаква помощта и приема битката, в която загива. Главата му е отсечена и изпратена в Кония.

При тази новина Хаин Караман бей обявява Кония за независима и раздава високи постове на приближените си. Алаеддин Али бей това и чака. Напредва съсс войската си и превзема крепостта Ерменек, която принадлежи към новообявената независима държава, изземва всичкото скаладираноскладирано там оръжие и го пренася в Мут.

През 1474 година синът на Мехмед Завоевателя — престолонаследникът [[Джем Султан]] — е назначен за валия на Караман. По време на лов в планината Кораш се среща с предводителя на караманите Касъм бей и се сприятеляват.

По това време османците вече владеят целия Анадол и Балканския полуостров. Едно подир друго под тяхна власт попадат анадолските и разединените балкански царства. Османците са най-големите специалисти в използването на царствата едно срещу друго. Всяко царство, което мине под тяхна власт, го използват за завземане на друго царство. Непреклонни остават само караманите. Натискът, на който е подложен Касъм бей, е огромен, но той не се предава. Въпреки мощта си османците все още не предприемат решителна битка с тях. При всеки удобен случай караманите извършват и набези срещу империята, нарушавайки спокойствието и&#768;ѝ.

Накрая османците решават да унищожат Караманската държава, но не в директенпряк сблъсък, а с хитрост. Един от подчинените бейове на Касъм бей е Хадъм Али паша. Османците го убеждават, че ако отстрани Касъм бей, ще получи цялото Караманско царство. След като Хадъм Али паша се съгласява, му дават 21 мискала отрова (близо 100 грама). През 1483 година Касъм бей, заедно с тримата си синове и тридесетте си подчинени бейове, устройва празненство в околностите на Кестел. По време на това празненство Хадъм Али Паша сипва отрова в шербета. По този начин загиват на един път всички бейове на Караманското царство.

С цел никога повече да не могат да се съберат и да застрашат целостта на империята, Османцитеосманците разселват цялото население до последния човек. ГолямаГолеми групи са разселени по различни части на Анадола. Други групи са настанени в северните части на Иран, на територията на днешен Азербайджан, на териториите на днешна Северна Гърция, Северен Кипър, Южна България и Македония. Основната маса е докарана по новозавладените български територии и настанена в [[Лудогорие]]то и по поречието на [[Дунав]]а, където живеят и до днес.