Воже: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Водоем |батиметрия= |батиметрия_описание= |височина= 120 m |дължина= 47 km |ширина= 14 km |име= Во...“
 
м форматиране: 4x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 23:
|lon_dir = E|lon_deg = 39 |lon_min = 07
}}
'''ВожеВо̀же''' ({{lang-ru|озеро Воже}}) е голямо сладководно езеро в [[Русия|Европейската част на Русия]], [[Вологодска област]] и по границата с [[Архангелска област]]. С площ от 416 km² е 3-то по-големина езеро след [[Онежко езеро|Онежкото]] и [[Бяло езеро]] във [[Вологодска област]] и 29-то по големина в [[Русия]].
 
Езерото е разположено в северната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]], в северозападната част на [[Вологодска област]] и по границата с [[Архангелска област]], на 120 m н.в.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/1001/Белое_озеро «Вода России» – Воже</ref>
Ред 29:
Езерото има овална форма с дължина от северозапад на югоизток 46 km и ширина до 33 km. Дължината на бреговата му линия е 126 km. Югоизточния бряг на езерото е нисък, изграден от пясъчни валове, след които започва пояса на заблатените гори. Североизточния бряг е висок и стръмен в следствие от разрушаването на езерните тераси от щормовите вълни. Западния бряг е силно заблатен, обрасъл с тръстики с ширина до 150 m, които защитават брега от разрушаване. Южния бряг, на който е разположен град [[Белозерск]] е изкуствено заграден с насипи с височина до 2 m, които са насипани при изграждането на Белозерския обходен плавателен канал. В [[Устие|устиетата]] на някои от реките има пясъчни коси (барове), изградени от отлагания от речните наноси. Езерната котловина е плоска и около 85% от нея е покрита с езерни наслаги.<ref name="water"/>
 
През 1964 г. Бяло езеро е изкуствено свързано с река Шексна, на която е изградено Шекснинското водохранилище и става негов отделен водоем и най-високия участък от [[Волго-Балтийски канал|Волго-Балтийския канал]]. При нормални води абсолютната надморска височина на езерото е 113 m (с 1,5 m над нивото на Шекснинското водохранилище). През по-голямата част от годината от октомври до юни нивото на езерото се снижава с 1,2 m, а обема с 1,48 km<sup>3</sup> (28%) поради оттока му в Шекснинското водохранилище. През останалата част на годината (от юли до септември) част от отока на Бяло езеро се осъществява на север по река Витегра в [[Онежко езеро|Онежкото езеро]]. Езерото е плитко с максимална дълбочина до 5,5 m. Предполага се, че името му произлиза от добиването в миналото на бяла глина от неговите брегове. От размиването на белите му глинести брегове водата му добива бял мътен отенък и прозрачността на водата намалява от 1,5 m в централната част до 0,4–04 – 0,5 m в близост до брега.<ref name="water"/>
 
=== Водосборен басейн ===
Водосборният басейн на Бяло езеро е 12 700 km<sup>2</sup>, като се простира само на територията на [[Вологодска област]]. В езерото се вливат около 60 реки, най-големи от които са Кема (150 km, 4 480 km<sup>2</sup>, 1,37 km<sup>3</sup>) и Ковжа (86 km, 5 000 km<sup>2</sup>, 0,25 km<sup>3</sup>), вливащи се в северозападната му част и внасят около 75% от постъпващата вода в Бяло езеро.<ref name="water"/>
 
Ред 40:
 
=== Хидроложки показатели ===
Годишно 60-те реки, вливащи се в езерото внасят 3,7 km<sup>3</sup> вода, а атмосферните валежи – 0,8 km<sup>3</sup>. Годишно от езерото изтичат (основно на юг в Шекснинското водохранилище) 3–43 – 4 km<sup>3</sup>, а се изпаряват – 0,5–05 – 0,7 km<sup>3</sup>. Общият водообмен се извършва за около 13 месеца.
 
Поради това, че езерото е плитко и водата му през лятото доста се затопля (до 18–2018 – 20 °С), а дъното му е покрито с дебел слой тиня, която също се затопля и през есента бавно отдава топлината си, езерото замръзва късно, чак в края на ноември, а се размразява в началото на май.<ref name="water"/>
 
== Стопанско значение, населин места ==