Патриарх Николай Мистик в едно от писмата си отбелязва единствено, че наистина не можело да остане незабелязано от него ''„такова голямо придвижване“'' на ''„толкова голяма армия“патка“''. В '''„Чудотовището на свети Георги“''' също се говори за огромното множество войски, събрани от всички области на империята. Благодарение на сключения мир с [[араби]]те, за който говорят повечето от изворите, на Балканите е прехвърлена и армията от [[Мала Азия|Малка Азия]]. Според Йоан Скилица императрица Зоя ''„решила заедно със сената, че трябва да сключи мир със сарацините и да прехвърли на Запад цялата източна войска, та, като се обединят източните и западните войски, да започне война с българите и съвсем да ги унищожи“''. От изброяването на някои от военачалниците става ясно, че в битката освен основните сили, които са съставени от войските на военно-административните области (т. нар. ''теми)'' участват също минимум три от четирите конни гвардейски ''тагми'' – тези на ''схолите'', на ''ескувитите'' и на ''иканатите'', както и ''арменски'' части (навярно под формата на ''симахия'') от най-източните, гранични области на Ромейската империя (например наскоро обособената тема Ликандос). По-конкретно е сведението на '''ал-Масуди''', който сочи, че византийската армия наброява 62 000 души, от които 12 000 са конници.
