Битка при Ахелой: Разлика между версии

Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, установени през [[913]] година<ref>БГ наука – [http://bg-science.info/view_bg_his.php?id=11 Борис Чолпанов, Битката при р. Ахелой (20. VIII. 917)] (с карта на разположението на войските)</ref>.

 

Основните византийски източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но косвени такива има в разказа за чудото на [[Георги (светец)|Свети Георги]], докато '''ал-Масуди''' направо ни указва числа. Според Иван Божилов, от тези извори става ясно, че в българската армия участвали също [[Маджари|маджарски]] и [[Печенеги|печенежки]] контингенти. Христо Димитров застъпва мнението, че най-вероятно именно участието на маджарския контингент в битката, а после и в настъплението към Константинопол е историческата основа за сведението на [[Петър Ранзаниус]] за маджарски поход към византийската столица. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон възлизала на невероятните 60 000 конници. На подобна информация не може да се погледне безкритично. При всички положения основната маса от сражаващи са били пехотинци.