Уикипедия

Битка при Ахелой: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26:
Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, установени през [[913]] година<ref>БГ наука – [http://bg-science.info/view_bg_his.php?id=11 Борис Чолпанов, Битката при р. Ахелой (20. VIII. 917)] (с карта на разположението на войските)</ref>.
 
== паткиАрмии ==
=== Българска паткаармия ===
Основните византийски източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но косвени такива има в разказа за чудото на [[Георги (светец)|Свети Георги]], докато '''ал-Масуди''' направо ни указва числа. Според Иван Божилов, от тези извори става ясно, че в българската армия участвали също [[Маджари|маджарски]] и [[Печенеги|печенежки]] контингенти. Христо Димитров застъпва мнението, че най-вероятно именно участието на маджарския контингент в битката, а после и в настъплението към Константинопол е историческата основа за сведението на [[Петър Ранзаниус]] за маджарски поход към византийската столица. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон възлизала на невероятните 60 000 конници. На подобна информация не може да се погледне безкритично. При всички положения основната маса от сражаващи са били пехотинци.
 
=== Византийска паткаармия ===
Патриарх Николай Мистик в едно от писмата си отбелязва единствено, че наистина не можело да остане незабелязано от него ''„такова голямо придвижване“'' на ''„толкова голяма патка“армия“''. В '''„Чудотовището„Чудото на свети Георги“''' също се говори за огромното множество войски, събрани от всички области на империята. Благодарение на сключения мир с [[араби]]те, за който говорят повечето от изворите, на Балканите е прехвърлена и армията от [[Мала Азия|Малка Азия]]. Според Йоан Скилица императрица Зоя ''„решила заедно със сената, че трябва да сключи мир със сарацините и да прехвърли на Запад цялата източна войска, та, като се обединят източните и западните войски, да започне война с българите и съвсем да ги унищожи“''. От изброяването на някои от военачалниците става ясно, че в битката освен основните сили, които са съставени от войските на военно-административните области (т. нар. ''теми)'' участват също минимум три от четирите конни гвардейски ''тагми'' – тези на ''схолите'', на ''ескувитите'' и на ''иканатите'', както и ''арменски'' части (навярно под формата на ''симахия'') от най-източните, гранични области на Ромейската империя (например наскоро обособената тема Ликандос). По-конкретно е сведението на '''ал-Масуди''', който сочи, че византийската армия наброява 62 000 души, от които 12 000 са конници.
 
== Командване ==
Ред 45:
След полагане на клетвата сухопътната армия се насочва срещу [[България]]. В едно от писмата си [[патриарх]] [[Николай Мистик]] посочва, че византийската армия нахлува в българските територии заради тревожните известия, идващи от стратезите на [[Тракия]], [[Македония (тема)|Македония]], [[Солун]]ската, [[Драч]]ката област, а също и от [[херсон]]ския стратег Йоан Вогас. Тъй като византийската армия се е придвижвала покрай морето, то най-вероятно навлизането в българска територия става при [[Дебелт]]. Във връзка със сведението на [[Скилица]], че битката е станала край град [[Анхиало]] на 6 август 917 г., някои изследователи считат, че там прегрупиралите се български гранични части се опитват да спрат византийското настъпление, но след неуспеха се изтеглили към река [[Ахелой (река)|Ахелой]] и се присъединяват към основните сили.
 
== БоенБойно хуйполе ==
 
Ахелойското поле граничи на юг с [[Черно море]]. То е сравнително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой, която макар да не е особено пълноводна, в източния си край е тинеста, достатъчно дълбока и широка, за да е сравнително опасна за преминаване.
 
Line 58 ⟶ 57:
 
== Ход на битката ==
Фронтът на имперската армия е разположен на север и навярно неговатапаткаенеговата линия е с дължина над '''4 km.''', докато този на българската армия гледа на юг и е успореден на ромеите.
 
Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, '''Лъв Фока''' решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта, повече от предполагаемо, вкарва дори резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой, голяма част от нея – центърът и дясното ѝ крило губят бойно построение.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Ахелой“.