Ранно средновековие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Borislavpenkov (беседа | приноси)
Borislavpenkov (беседа | приноси)
Ред 65:
== Създаване на България ==
{{основна|Велика България|Първа българска държава|Българо-византийски войни}}
[[Велика България]] се създава около [[632]] година, когато е отхвърлена властта на аварите и начело застава хан [[Кубрат]]. През [[635]] година му е даден ранг на [[патриций]] от византийския император [[Ираклий]]. Скоро след смъртта на Кубрат обаче, държавата се разпада под ударите на [[Хазарски каганат|хазарите]] и петте сина на владетеля - [[Батбаян]], [[Котраг]], [[Аспарух]], [[Кубер]] и [[Алцек]] се разделят. Някои историци са на мнение, че всъщност българската държава е създадена именно в 632 година, а синовете Аспарух и Котраг са продължители на държавната традиция в новите си земи, тоест - те владеят части от Велика България.
 
[[Аспарух]] се насочва към река [[Дунав]] и се установява в областта [[Онгъл]]а. Обезпокоен, [[василевс]]ът [[Константин IV Погонат]] потегля срещу него, но е разгромен. Българите продължават на юг, подписан е мирен договор в 681 година - създава се [[България]], като Византия трябва да плаща годишен данък. При наследника на Аспарух - [[Тервел]] (701-718) - страната се разширява на юг от [[Стара планина]], а той получава титлата "[[кесар]]", помагайки на [[Юстиниан II Ринотмет]] да си върне [[константинопол]]ския трон.
Ред 71:
В средата на 8 век страната изживява дълбока криза, но при хановете [[Телериг]] (768-777) и [[Кардам]] (777-802) България излиза бавно от упадъка. Хан [[Крум]], който е владетел от 802/3 до 814 година, увеличава териториите на държавата на север, запад и юг, като дори [[Битка при Върбишкия проход|убива византийския император Никифор I Геник]] през 811 година. При сина му [[Омуртаг]] завоеванията са затвърдени.
 
През [[864]] година България [[Покръстване на България|приема християнството]] от [[Византия]] през управлението на княз [[Борис I]] (852-889). Освен това той води оживена дипломатическа дейност, като лавира между [[Ватикан|Рим]] и [[Константинопол]], проявявайки се като блестящ дипломат. Пак по време на неговото управление България извоюва църковна самостоятелност и приема учениците на [[Кирил и Методий]]. Въведен е славянският език като език на Църква и държава. Първият син на Борис - [[Владимир Расате|Владимир-Расате]], прави неуспешен опит за връщане на езичеството, заради което е свален от власт и ослепен. На негово място идва [[Симеон I]] - другият син на Борис, под чиято власт страната изживява Златния си век. България опира на три морета и става хегемон в Европейския Югоизток. Симеон се провъзгласява за "цар на българи и ромеи". При цар [[Петър I (България)|Петър I]], наследил Симеон в [[927]] година, страната отслабва - през 968 и 969 година в пределите на страната нахлува [[Киевска Рус|киевският]] княз [[Светослав I|Светослав]], а след това и император [[Йоан I Цимиски|Йоан I Цимисхий]].
 
Византийците завладяват Североизточна България със столицата Преслав, но в непокорените западни земи борбата продължава. Цар [[Самуил]] и [[Комитопули|неговите братя]] се опълчват срещу Византия. Водена е близо половинвековна борба с ромеите, но накрая България е завладяна от Византия през [[1018]] година.
 
== Разпространение на християнството в Европа ==