Луизе Ринзер е родена на 30 април 1911 г. в Пицлинг, днес квартал на град [[Ландсберг ам Лех]], като дъщеря на лекар и органист.<ref>[https://www.welt.de/print-welt/article379923/Mit-der-Freiheit-der-Kinder-Gottes.html Tilman Krause: ''Mit der Freiheit der Kinder Gottes'', Die Welt, 2002-03-19]</ref> В [[Мюнхен]] получава образование за начална учителка. След 1935 г. работи като помощник-учителка в различни училища в [[Горна Бавария]].
В този период Луизе Ринзер публикува първите си кратки разкази, които я представят като млада жена с положително отношение към [[националсоциализма]].<ref>''Herdfeuer. Zeitschrift der deutschen Hausbücherei'', Hamburg 1926–1941</ref> През 1934 г. под заглавие „Младо поколение”поколение“ Ринзер написва хвалебствена поема за [[Адолф Хитлер]].<ref>[http://pressechronik1933.dpmu.de/zur-historischen-orientierung-die-ns-lyrik-von-luise-rinser/ Bernd Sösemann: „Die NS-Lyrik von Luise Rinser”Rinser“, Pressechronik 1933]</ref> За киностудио УФА разработва през 1942 г. сценарий за женската трудова повинност. От 1936 г. е член на женската организация на [[НСДАП]]. Но отрича да е членувала в самата партия.
През 1941 г. излиза разказът на Луизе Ринзер „Стъклените пръстени”пръстени“, който получава възторжена оценка от [[Херман Хесе]]. През октомври 1944 г. неин приятел-нацист съставя донос срещу нея, като я набеждава за „разложителна дейност”дейност“. Ринзер е арестувана и пратена в затвора. В предговора към книгата си „Затворнически дневник”дневник“, публикувана през 1946 г., тя споделя: „По време на моя арест протичаше в берлинския Народен съд процес срещу мене. Обвинението гласеше „[[държавна измяна]]”“. Въз основа на предоставените материали можеше да бъда осъдена на смърт.”“ Оказва се, че в действителност тези твърдения не отговарят на истината.<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-76229390.html ''Luise Rinsers Vergesslichkeit: Wie sich die prominente Nachkriegsautorin zur Widerständlerin stilisierte'', Der Spiegel 2/2011, 10. Januar 2011, S. 100–105]</ref>
От 1945 до 1953 г. Ринзер работи като сътрудничка на „Нойе цайтунг”цайтунг“, Мюнхен, като преди всичко рецензира книги и пише статии по културни въпроси. През 1949 г. взима участие в среща на свободното литературно сдружение [[Група 47]].
От 1954 до 1959 г. Луизе Ринзер е женена за композитора [[Карл Орф]]. След 1959 г. живее в [[Рим]], а от 1965 г. – в [[Рока ди Папа]] край Рим, където през 1986 г. е обявена за почетен гражданин.
Умира на 17 март 2002 г. и съгласно завещанието йѝ е погребана в общността Весобрун в [[Горна Бавария]].
