Уикипедия

Луизе Ринзер: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране: 11x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 27:
Луизе Ринзер е родена на 30 април 1911 г. в Пицлинг, днес квартал на град [[Ландсберг ам Лех]], като дъщеря на лекар и органист.<ref>[https://www.welt.de/print-welt/article379923/Mit-der-Freiheit-der-Kinder-Gottes.html Tilman Krause: ''Mit der Freiheit der Kinder Gottes'', Die Welt, 2002-03-19]</ref> В [[Мюнхен]] получава образование за начална учителка. След 1935 г. работи като помощник-учителка в различни училища в [[Горна Бавария]].
 
В този период Луизе Ринзер публикува първите си кратки разкази, които я представят като млада жена с положително отношение към [[националсоциализма]].<ref>''Herdfeuer. Zeitschrift der deutschen Hausbücherei'', Hamburg 1926–19411926 – 1941</ref> През 1934 г. под заглавие „Младо поколение“ Ринзер написва хвалебствена поема за [[Адолф Хитлер]].<ref>[http://pressechronik1933.dpmu.de/zur-historischen-orientierung-die-ns-lyrik-von-luise-rinser/ Bernd Sösemann: „Die NS-Lyrik von Luise Rinser“, Pressechronik 1933]</ref> За киностудио УФА разработва през 1942 г. сценарий за женската трудова повинност. От 1936 г. е член на женската организация на [[НСДАП]]. Но отрича да е членувала в самата партия.
 
През 1941 г. излиза разказът на Луизе Ринзер „Стъклените пръстени“, който получава възторжена оценка от [[Херман Хесе]]. През октомври 1944 г. неин приятел-нацист съставя донос срещу нея, като я набеждава за „разложителна дейност“. Ринзер е арестувана и пратена в затвора. В предговора към книгата си „Затворнически дневник“, публикувана през 1946 г., тя споделя: „По време на моя арест протичаше в берлинския Народен съд процес срещу мене. Обвинението гласеше „[[държавна измяна]]“. Въз основа на предоставените материали можеше да бъда осъдена на смърт.“ Оказва се, че в действителност тези твърдения не отговарят на истината.<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-76229390.html ''Luise Rinsers Vergesslichkeit: Wie sich die prominente Nachkriegsautorin zur Widerständlerin stilisierte'', Der Spiegel 2/2011, 10. Januar 2011, S. 100–105100 – 105]</ref>
 
От 1945 до 1953 г. Ринзер работи като сътрудничка на „Нойе цайтунг“, Мюнхен, като преди всичко рецензира книги и пише статии по културни въпроси. През 1949 г. взима участие в среща на свободното литературно сдружение [[Група 47]].
Ред 66:
=== Автобиографични творби ===
* ''Gefängnistagebuch'', 1946
* ''Baustelle. Eine Art Tagebuch 1967–19701967 – 1970'', 1970
* ''Grenzübergänge. Tagebuch-Notizen 1970–19721970 – 1972'', 1972
* ''Kriegsspielzeug. Tagebuch 1972–19781972 – 1978'', 1978
* ''Nordkoreanisches Reisetagebuch'', 1981
* ''Den Wolf umarmen'' (Autobiographie, Teil 1), 1981
* ''Winterfrühling. Tagebuchaufzeichnungen 1979–19821979 – 1982'', 1982
* ''Im Dunkeln singen. Tagebuchaufzeichnungen 1982–19851982 – 1985'', 1985
* ''Wachsender Mond. Tagebuchaufzeichnungen 1985–19881985 – 1988'', 1988
* ''Ort meiner Kindheit: Wessobrunn'', 1991
* ''Wir Heimatlosen. Tagebuchaufzeichnungen 1989–19921989 – 1992'', 1992
* ''Saturn auf der Sonne.'' (Autobiographie, Teil 2), 1994
* ''Kunst des Schattenspiels. Tagebuchaufzeichnungen 1994–19971994 – 1997'', 1997
 
=== Произведения за деца и юноши ===
Ред 129:
* ''Reinheit und Ekstase. Auf der Suche nach der vollkommenen Liebe'' (mit H. C. Meiser), 1998
* ''Bruder Hund. Eine Legende'', 1999
* ''Luise Rinser und Ernst Jünger Briefwechsel 1939- – 1944'', 2016
 
== Награди и отличия ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Луизе_Ринзер“.