Луизе Ринзер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Hytrruut (беседа | приноси)
Премахната редакция 8256695 на 151.251.8.207 (б.)
Ред 29:
В този период Луизе Ринзер публикува първите си кратки разкази, които я представят като млада жена с положително отношение към [[националсоциализма]].<ref>''Herdfeuer. Zeitschrift der deutschen Hausbücherei'', Hamburg 1926 – 1941</ref> През 1934 г. под заглавие ''„Младо поколение“'' Ринзер написва хвалебствена поема за [[Адолф Хитлер]].<ref>[http://pressechronik1933.dpmu.de/zur-historischen-orientierung-die-ns-lyrik-von-luise-rinser/ Bernd Sösemann: „Die NS-Lyrik von Luise Rinser“, Pressechronik 1933]</ref> За киностудио УФА разработва през 1942 г. сценарий за женската трудова повинност. От 1936 г. е член на женската организация на [[НСДАП]]. Но отрича да е членувала в самата партия.
 
През 1941 г. излиза разказът на Луизе Ринзер ''„Стъклените пръстени“'', който получава възторжена оценка от [[Херман Хесе]]. През октомври 1944 г. неин приятел-нацист прависъставя донос срещу нея, като я набеждава вза „разложителна дейност“. Ринзер е арестувана и пратена в затвора. В предговора към книгата си „Затворнически дневник“, публикувана през 1946 г., тя споделя: „По време на моя арест протичаше в берлинския Народен съд процес срещу мене. Обвинението гласеше „[[държавна измяна]]“. Въз основа на предоставените материали можеше да бъда осъдена на смърт.“ Оказва се, че в действителност тези твърдения не отговарят на истината.<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-76229390.html ''Luise Rinsers Vergesslichkeit: Wie sich die prominente Nachkriegsautorin zur Widerständlerin stilisierte'', Der Spiegel 2/2011, 10. Januar 2011, S. 100 – 105]</ref>
 
От 1945 до 1953 г. Ринзер работи като сътрудничка на „Нойе цайтунг“, Мюнхен, като преди всичко рецензира книги и пише статии по културни въпроси. През 1949 г. взима участие в среща на свободното литературно сдружение [[Група 47]].