Мускул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 23:
 
==== Скелетна ====
Тя е образувана от влакна, които погледнати под [[микроскоп]] изглеждат напречнонабраздени. Изгражда мускулите на [[туловище]]то, [[Крайник|крайниците]] и [[глава]]та. Чрез съкращението ѝ се осъществява придвижването на тялото в пространството. Съкращенията на напречнонабраздената мускулна тъкан са волеви – настъпват по желание на човека. Мускулатурата на [[скелет]]а е изградена от скелетна мускулатерамускулатура и малко хлабава влакнеста тъкан, която огражда мускулните съдове и [[нерв]]и. Отвън мускулите са покрити от дебела капсула от уплътнена влакнеста тъкан наречена епимизиум. Напречнонабраздена мускулна тъкан – има дълги многоядрени клетки, като ядрата са разположени в периферията на клетките, под [[клетъчната мембрана]]. При наблюдение с микроскоп на напречнонабраздената мускулна тъкан клетките имат тъмни и светли ивици, което се дължи на миофибрилите, откъдето е получила и името си. Тези мускулни влакна изграждат скелетните мускули и извършват бързи и мощни съкращения с кратък период на почивка, затова се изморяват лесно. Съкращават се волево под действието на импулси, идващи от [[Мозъчна кора|кората]] на [[Главен мозък|главния мозък]]. Заема 40% от масата на тялото. Напречната набразденост на мускулите е възникнала още в ранните етапи на [[еволюция]]та.
 
Различните типове скелетномускулнискелетно-мускулни влакна могат да се класифицират на базата на:
* Максимална скорост на скъсявянескъсяване:
** бързи влакна;
** бавни влакна.
 
Двата вида влакна съдържат изоензими, които се различават по начина, по който разцепват АТФ. Това пък определя скоростта за максимално скъсяване на мускулните влакна. Влакна, съдържащи миозин с висока АТФ -активност биват бързи, а тези с миозин с по-ниска АТФ -активност са бавни. Бързите мускулни влакна се съкращават бързо, но за сметка на това се уморяват бързо.
* По главния път използван за образуване на АТФ:
** Оксидативни влакна. Съдържат множество [[митохондрии]] и в резултат на това имат висок капацитет на окислително фосфорилиране. Заобиколени са от множество [[кръвоносни съдове]] и съдържат големи количества от [[протеин]]а [[миоглобин]]. Последният придава тъмночервен цвят на мускулите и осигурява малки кислородни запаси във влакното.
** Гликолитични влакна. Тези влакна имат малко количесва митохондрии, но за сметка на това имат голяма концентрация на гликолитичен [[ензим]] и запас от [[гликоген]]. Заобиколени са от по-малко кръвоносни съдове и имат по-малко количество миоглобин. Това обезцветява влакното, поради което се нарича бяла мускулатура. Обикновено гликолитичните влакна имат по-голям диаметър от оксидативните.
 
Болшинството мускули са смесени, като в различни пропорции съдържат бели и червени влакна. По-ясно разделение на бели и червени мускули например има при [[заек]]а и [[кокошка]]та.
 
==== Гладка ====
Състои се от къси, гладки влакна, които не са напречнонабраздени, а гладки погледнати през микроскоп. Изгражда кухите вътрешни органи – [[стомах]], [[черва]], кръвоносни съдове и др. От съкращението ѝ зависят жизненоважни процеси като [[дишане]]то, [[кръвообращение]]то и [[храносмилане]]то. Съкращението на гладката мускулна тъкан е неволево – не се извършва по желанието на човека (неволева). Контрахира се бавно, но развива голяма контрактилна и натискна сила. Изградена е от вретеновидни клетки с едно ядро, разположено в центъра. Миофибрилите трудно се различават с микроскоп, затова и е наречена така. Извършва бавни ритмични съкращения без признаци на умора и за разлика от напречнонабраздената, се контролира от [[Вегетативна нервна система|вегетативната нервна система]]. Повишаването на [[температура]]та води до разширяването им, а студастудът стимулира съкращението им. Изгражда стените на [[Храносмилателна система|храносмилателната]], [[Отделителна система|отделителната]], [[Дихателна система|дихателната система]] и на кръвоносните съдове.
 
[[Хистология|Хистологично]] гладките мускули се отличават от напречнонабраздените с липсата на набряздяване. Най-голямата разлика от тях се дължи на контрактилните протеини. При скелетните мускули тези протеини са прецизно подредени, в резултат на което се наблюдава и набраздеността. При гладките обаче липсва такава прецизност при подреждането, вследствие на което липсва набразденост. Гладките мускули се контрахират много по-бавно от скелетните, скоростта на разпространение на възбудата е също по-ниска. Съкращаването им и поддържането на тонуса се извършва с много по-малко енергия в сравнение с напречнонабраздените. Ето защо въпреки, че те работят непрекъснато през целия живот, гладките мускули не се уморяват.