Мускул: Разлика между версии

Мускулното влакно представлява многоядрена съкратителна клетка с диаметър 10 - 100 [[μm]] и дължина от няколко милиметра до 10 cm. Отвън е обвита от сарколема, която представлява трислойна мембрана с голяма еластичност. Това иѝ позволява да се променя непрекъснато в зависимост от промяната на обема на мускулното влакно при съкращение. В цитоплазмата се намират множество съкратителни елементи наречени миофибрили. Те са част от диференцираната цитоплазма, наречена иноплазма. Недиференцираната иѝ част се нарича саркоплазма и се намира основно под клетъчната мембрана. Мускулните влакна са обединени в снопчета, чиито краища се сливат в сухожилни влакна. Наблюдавани под микроскоп в мускулните влакна на напречнонабраздената мускулна тъкан се редуват светли изотропни I и тъмни анизотропни A дискове и ивици. Напречно, изотропните дискове са разделени от преминаването на една по-тъмна линия, наречена телефрагма или мембрана Z. По средата на анизотропните дискове се установява напречна, по-светла ивица, която се нарича диск H, по средата на който преминава фина, по-тъмна линия, наречена мезофрагма или линия M. Основната функционална единица се нарича саркомер. Това е участъкът от миофибрили разположен между две Z мембрани. Миофибрилите в мускулното влакно са така ориентирани, че саркомерите им са на едно и също равнище. Саркомерът е изграден от успоредно въртящи се нишки, наречени протофибрили. Те биват тънки, съставени от актин и дебели, съставени от миозин. Свободният край на тънките нишки навлиза в дебелите, като в покой тънките не достигат H зоната, а при съкращение навлизат в нея. Така по време на мускулно съкращение двете мембрани, които ограничават саркомера се приближават като саркомерасаркомерът става по-къс, без това да води до промяна в дължината на протофибрилите.

Миозинът е белтъка, който осигурява запасите на мускула с [[кислород]], като се свързва с него. Така се превръща в оксимиоглобин. Продължително работещите мускули съдържат повече миоглобин. Миоглобинът е и в по-голямо количество при животните, които издържат повече време под водата без да [[дишане|дишат]]. Така например при [[тюлен]]а 47% от кислородните запаси в организма са свързани с миоглобина, докато при други сухоземни животни този процент се движи към 13 - 16%.

* Извършва се плъзгане на актиновите нишки. Навлизат в анизотропните дискове между миозиновите нишки. Така се скъсява саркомерасаркомерът и съкращаването е завършено.

Изразява се в способността на мускулите да поддържат, продължително и устойчиво състоянието си на леко съкращаване, при минимален разход на вещества и енергия. Чрез тоничното съкращаване на скелетните мускули се осигурява преодоляване на земното притегляне и поддържане на позата на главата и тялото. Тонусът се поддържа, чрез непрекъснато изпращане на редки импулси от ЦВС. Импулсите засягат несинхронно отделните мотоневрони, в резултат на което, мускулът се съкращава по модела на слабо тетанично съкращение.

Работата на мускулите се измерва с товара, който даден мускул повдига на определена [[височина]]. При увеличаване на натоварването в началото, количеството на мускулната работа се увеличава. След достигане на максимума обаче тя започва значително да намалява и спада до нула. Началното увеличение на извършената работа се дължи на повишената възбудимост на мускула и увеличение степента на мускулното съкращение. Количеството на мускулна работа е право пропорционалноправопропорционално на количеството на мускулните влакна и тяхната дължина. Върху количеството на извършената работа влияят разтягането на мускула под влияние на натоварването, количеството и разположението на мионевралния апарат. Уморените мускули извършват по-малко работа главно поради намаление височината на подема. Работата, която скелетните мускули извършват за да осигурят движението се нарича динамична. Напрежението на скелетните мускули, с което се осигурява преодоляването на земното притегляне и поддържане на тялото в пространството се нарича статическо усилие.

Функцията на мускулите е най-добре изразена при аеробни условия. Въпреки това, за ограничено време те могат да функционират и при анаеробни. След като работи така известно време и се постави отново в аеробни условия мускулът бързо поглъща кислород. С него се [[метаболизъм|метаболизират]] обменните продукти образувани при мускулната активност при анаеробни условия. Способността на мускулите да работят при анаеробни условия се дължи на способността им да понасят кислородна недостатъчност. За една продължителна и ефективна мускулна активност е необходимо пълно възстановаваневъзстановяване на кислородния дълг.

Това е съотношението на енергията употребена за работа на мускула към цялото количество енергия произведена от него. В най-добрия случай [[КПД]] се движи от 28 – 35%. Върху него оказват влияние големината на товара и скоростта на мускулното съкращение. Той е най-голям при средно натоварване и не многонемного учестена работа.

Измерва се с максималния товар, който даден мускул може да повдигне или с максималното напрежение, което той е в състояние да развие. Колкото по -голям е брояброят на влакната, толкова по-голяма е мускулната сила.

Рабдомиогенезата ({{lang-la|rhabdomyogenesis}}) на мускулите на трупа се образува от мезенхима, получен от миотомите. Мускулната тъкан на крайниците се образува от миотомите от областта на [[шия]]та и пояса. СкелетномускулнитеСкелетно-мускулните влакна представляват симпласти, които произлизат от мезенхима. Чрез деление, разрастване и диференциране се превръщат в миобласти. Това са вретеновидни клетки, в чиято цитоплазма се появяват първични миофибрили. Те притежават контрактилна способност още в ранна ембрионална фаза. Миобластите притежават по едно ядро, което впоследствие се дели многократно, увеличава се количеството на цитоплазмата, натрупва се гликоген и се увеличава броя на миофибрилите без да се дели тялото на мускулното вретено.

=== Развитие на сърдечномускулнатасърдечно-мускулната тъкан ===

СърдечномускулнитеСърдечно-мускулните клетки и влакна произлизат от мезенхимните клетки на миоепикардиалната плоча. Те постепенно загубват своите израстъци, удължават се нишковидно и се превръщат в цилиндрични образувания. Те се допират със своите краища и се слеватсливат в дълги цилиндрични образувания, наречени сърдечномускулнисърдечно-мускулни влакна. СърдечномускулнитеСърдечно-мускулните влакна не се натрупват в снопчета, а се свързват мрежовидно.

Големината, формата и размера на мускула са твърде разнообразни и зависят от разположението и функцията, която извършват. Скелетните мускули обикновено притежават една централна активна част, наречена мускулно тяло или корем и крайни механични части – [[сухожилие|сухожилия]]. Чрез последните се закрепват за скелета. По външен вид мускулите могат да бъдат дълги, къси и плоски, като се обединяват в няколко групи:

* Общи мускули. Започват с една или повече срастналисраснали мускулни глави, които преминават в общо сухожилие. Впоследствие то се разделя на толкова сухожилия, колкото пръсти има организмът.