Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на [[майстор Иван]] / Йонко / Стойнов Камбуров от с. [[Млечево]] (1866 г.). Съборените ѝ части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени от дърво във възрожденски стил.
Най-видният игумен на Троянския манастир през [[XIX век]] e архимандрит [[архимандритМакарий Троянски|Макарий]]. [[Васил Левски]] основава тук частен революционен комитет. Манастирът не участва пряко в Априлското въстание, защото в него са настанени турски части. По време на [[Руско-турската война]] 1877 – 1878 г. монасите и околното население подпомагат отреда на генерал [[Павел Карцов]] при прехода на Балкана. В Троянския манастир е бил послушник и [[български патриарх|българският патриарх]] [[Максим (български патриарх)|Максим]], който е погребан в манастирската църква зад иконата на Св. Богородица Троеручица.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/pogrebenie-patriarh-maxim-trojanski-manastir-smartta-patriarh-maxim-12379227 Погребаха патриарх Максим в Троянския манастир]</ref>
