Лилия Маравиля: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11:
 
== Биография ==
Родена е във Варна. Завършва актьорско майсторство за драматичерндраматичен театър ввъв [[НАТФИЗВИТИЗ|НАТФИЗВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”]] през 1993 г. в класа на проф.професор [[Крикор Азарян]], Елена Баева и доцент [Тодор Колев[]]. След това завършва майсторски клас при руския режисьор Валерий Фокин на тема „Мейерхолд – уроците на майстора”.
 
Участва в постановки на [[Младежкия театър]], Театър „[[Сълза и смях]]”, [[Театър „Българска армия“|Театър „Българска армия”]], [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] и [[Театър 199]]. От 1996 г. е актриса в трупата на [[Театър „София“]].<ref>[http://www.sofiatheatre.eu/profile.php?p=92 Профил в театър "София"„София“]</ref> На сцената на [[Театър 199]] играе в постановката "Театър„Театър, любов моя!" от Валери Петров, подновена за главните актриси от режисьора [[Касиел Ноа Ашер]].
 
През 2014 г. е отличена с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики от тогавашния министър на културата [[Петър Стоянович]].<ref>[http://mc.government.bg/newsn.php?n=4311&i=1 Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост], сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.</ref>
 
*Маравиля Наградатае носителка на „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за водеща женска роля“, за ролята на (г-жа Министершата) в „Г-жа МинистершатаМинистершата“, [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] , 2014 г. През 2016 г. печели „Икар“ „за поддържаща женска роля“, за ролите си в „Театър, любов моя!“ от Валери Петров, реж. Касиел Ноа Ашер, Театър 199 "Валентин Стойчев".
 
* Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за поддържаща женска роля“, за ролите и в "Театър, любов моя!" от Валери Петров, реж. Касиел Ноа Ашер, Театър 199 "Валентин Стойчев", 2016.
 
== Филмография ==