Екатерина II: Разлика между версии

С пристигането си в Русия тя се разболява тежко от плеврит, който едва не отнема живота и&#768;. Знае се, че е лекувана чрез пускане на [[кръв]], именно на това, според нея, тя дължи живота си. Майка и&#768; е против тази практика и дори кара дъщеря си да се изповяда пред [[Лутеранство|лутерански]] [[свещеник]], но Екатерина отговоря: „''Не желая да бъда изповядана от лютерански свещеник, а от православен''“. Това до голяма степен издига Екатерина в очите на императрица Елисавета. На [[21 август]] [[1745]] г. Петър и Екатерина се женят в [[Санкт Петербург]], след което установяват двора си (т.нар. „млад двор“) в Ораниенбаум (днес [[Ломоносов (град)|град Ломоносов]]). Бракът на Екатерина и Петър се оказва несполучлив, като доста време остава и неконсумиран поради физически недъг на съпруга. Все пак след известно време проблемът е преодолян и през 1754 г. се ражда престолонаследник – Павел Петрович (по-късно [[Павел I (Русия)|Павел I]]). Двамата съпрузи бързо охладняват един към друг и започват извънбрачни връзки. Петър взема за любовница Елизавета воронцоваВоронцова,<ref>Klyuchevsky 1997:47</ref> а Катерина има любовна връзка с множество фаворити: Сергей Салтыков ,<ref>''Dangerous Liaisons.'' Liena Zagare, ''The New York Sun'', Arts & Letters, Pg. 15. August 18, 2005.</ref>, Григорий Орлов (1734 – 1783),<ref>June Head, Catherine: The Portrait of An Empress, Viking Press, New York, 1935, pp.312 – 13.</ref><ref>Malecka, Anna " Did Orlov buy the Orlov ?", Gems and Jewellery, July 2014, vol. 23, no. 6, pp.&nbsp;10 – 12.</ref>, Александър Василчиков,<ref name="Potemkin">Simon Sebag Montefiore: ''Potemkin och Katarina den stora – en kejserlig förbindelse'' (Potemkin and Catherine the Great – an imperial commitment) (2006) (In Swedish)</ref><ref name="juns">Kaus, Gina (trans June Head), ''Catherine: The Portrait of An Empress'', Viking Press, New York, 1935, pp.312 – 16.</ref> [[Григорий Потьомкин]],<ref name="Potemkin"/><ref name="juns"/><ref>

{{harvnb|Montefiore|2001|pp=100 – 102}}</ref><ref>{{harvnb|Rounding|2006|p= 270}}</ref> [[Станислав Понятовски]],<ref name="psb614">Jerzy Michalski, ''Stanisław August Poniatowski'', Polski Słownik Biograficzny, T.41, 2011, p. 614</ref><ref name="1755-1756">{{Harvnb|Butterwick|1998|p=93}}</ref> и др. Тя се сприятелява с Екатерина Воронцова-Дашкова, сестра на любовницата на мъжа си, която sя свързва с различни политически групировки, настроени срещу Петър.

Майката на София, [[Йохана Елизабет фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп|принцеса Йохана]] взема активно участие в дворцовия живот и дипломатическите интриги в императорския двор. В историята тя бива описана като студена, високомерна жена, обичаща клюките и дворцовите интриги. Жаждата ѝ за слава е толкова голяма, че тя жадува по най-бърз начин да възкачи дъщеря си Екатерина като императрица на Русия. С действията си тя провокира императрица Елисавета да я обвини в [[шпионаж]] в полза на крал Фридрих от Прусия, да ѝ заповяда да замине, за да няма достъп до дъщеря си и никога повече да не се връща в Русия. Въпреки това майка и дъщеря успява да и&#768; изпрати няколко тайни писма.