Разлика между версии на „Никола Филчев“

редакция без резюме
}}
 
Проф. '''Никола Филчев Борисов''' (р. [[1948]]) е български[[Главен прокурор на България]] ([[юрист18 февруари]]; [[1999]] – [[2006]]). Преди това е последователно съдия във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] (сега [[Върховен касационен съд]]) - наказателна колегия (от януари [[1991]]) и [[Министерство на правосъдието на България|заместник-министър на правосъдието]] в [[кабинета на Костов]] ([[1997]] – [[1999]]), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за [[посланик]] на Република България в [[Казахстан]], на който пост остава до 2008.<ref>http://personi.dir.bg/person.php?id=160</ref> бивш заместник-министър на правосъдието (1997 – 1999),<ref>http://www.justice.government.bg/10/</ref> [[Главен прокурор на България]] в периода 1999 – 2006 г., а от 2006 до 2008 [[посланик]] в [[Казахстан]].<ref>http://www.mediapool.bg/prashtat-filchev-poslanik-za-da-go-izvadyat-ot-dnevniya-red-news114478.html</ref> До 2016 г. е бил и ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] при [[УНСС]].<ref>http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278</ref>
 
== Произход и образование ==
 
== Научна кариера ==
Година след завършването си ([[1973]] г.), Никола Филчев вече постъпва като съдия във Варненския [[районен съд]]. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от [[1977]] г. той е и [[научен сътрудник]] в [[Института за правни науки]] при Българската академия на науките[[БАН]].
 
Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]], едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до [[съдия]] във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] г. насам. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет<ref>http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412</ref>. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса<ref>http://reporter.com.ua/articles/ogj513/</ref>. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>.
 
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.