Уикипедия

Чернатица: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м област с малка буква
форматиране: 15x кавички, тире (ползвайки Advisor)
Ред 22:
Ридът има форма на голяма, изпъкнала на запад дъга с дължина около 70 км и ширина 25 км. На изток долината на [[Чепеларска река]] го отделя от [[Добростански рид]] и [[Радюва планина]], а на запад дълбоката проломна долина на река [[Въча]] — от [[Баташка планина]] и североизточното ѝ разклонение [[Равногор (рид)|Равногорски рид]]. На юг долината на [[Широколъшка река]] го отделя от рида [[Мурсалица]], а чрез седловината Пампорово се свързва с [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]]. На север склоновете му стръмно се спускат към [[Горнотракийската низина]]. Северната част на рида се разделят от [[Първенецка река|Първенецка]] (Тъмръшка река) на два отделни рида — на запад Върховръшки и на изток [[Белочерковски рид|Белочерковски]].
 
Билото на рида е с надморска височина 1500-2000 м с откроени изолирани върхове: [[Голям Персенк]] (2094,5 м), [[Малък Персенк]] (2073,9 м), [[Модър]] (1991,9), Свети Илия (1705,4 м). Западните и източните му склонове са стръмни и резчленени от дълбоките долини на къси планински реки, притоци на [[Въча]] и [[Чепеларска река]], а северните му стъпаловидно се спускат към [[Горнотракийската низина]]. Изграден е предимно от [[гнайс]]и и по-малко от терциерни вулканити — [[риолит]]и, а в северната периферия — – от старотерциерни седименти. Отводнява се от десните притоци на [[Въча]] — [[Широколъшка река|Широколъшка]], Лясковска, Чурековска и др., [[Първенецка река|Първенецка]] (Тъмръшка река, десен приток на [[Марица]]) и левите притоци на [[Чепеларска река]] — Забърдовска, Ореховска, [[Луковица (река)|Луковица]] и др. В западното подножие, в района на село [[Михалково]] бликат естествено газирани минерални извори. Климатът е планински, а почвите са плитки кафяви горски. Обрасъл е дъбови, букови и иглолистни гори.
 
В рида Чернатица са изградени и функционират множество хижи, почивни станции, летовица и други пунктове за отмора, спорт и туризъм, природни, архитектурни и исторически забележителности.
* Хижи: "Върховръх"„Върховръх“, "Бряновщица"„Бряновщица“, "Чурен"„Чурен“, "Модър"„Модър“, "Равнища"„Равнища“, "Здравец"„Здравец“, "Чернатица"„Чернатица“, "Руен"„Руен“, "Бяла черква", "Персенк"„Персенк“, "Кабата"„Кабата“, "Чудните„Чудните мостове"мостове“, "Изгрев"„Изгрев“ и други общо 17 на брой.
* Летовища: "Студенец"„Студенец“, "Бяла черква".
* Манастири: Кукленски (югозападно от град [[Куклен]]), Горноводенски "Свети Кирик" (южно от кв. Горни Воден на Асеновград), "Св. Георги Победоносец" (южно от село Белащица), "Св„Св.св. Петър и Павел"Павел“ (в летовище "Бяла„Бяла черква"черква“).
* Природни, архитектурни и исторически забележителности: [[Чудните мостове]] (Еркюприя), Человешката пещера (западно от село [[Орехово]]), [[Ситовски надпис]] и крепостта Щутград (северно от село [[Ситово (Област Пловдив)|Ситово]], [[Асенова крепост]] (южно от [[Асеновград]]), село [[Косово (Област Пловдив)|Косово]], Момона крепост (южно от село [[Устина]]), крепостта Заград (източно от село [[Забърдо]]).
* Курорт: [[Нареченски бани|Нареченски минерални бани]], [[Пампорово]], [[Мечи чал]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Чернатица“.