Разлика между версии на „История на телевизията в България“

м
м (Робот Добавяне {{без източници}})
Докато вървят пионерските телевизионни излъчвания, в Министерството на съобщенията започва да се обсъжда въпросът за национален телевизионен предавател. Специалистите от Експерименталния център участват в съвещанията като експерти. Дискутира се къде да се изгради новият предавател, коя фирма да достави апаратурата, от какъв тип да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула. През април [[1958]] г. [[Политбюро на ЦК на БКП]], въз основа на директивите на VII конгрес на Партията, взема решение за ускорено развитие на телевизията в България. Директивите за народностопанския план предвиждат собствено производство на телевизори „Опера” в софийския завод „Климент Ворошилов”. Работата по проектирането и изграждането на телевизионна кула в „Парка на свободата” (днес „[[Борисова градина]]”) е възложена на колектив под ръководството на арх. Любен Попдонев, с главен конструктор инж. А. Войнов и технолог-инженер Георги Копанков, като строителството започва в края на 1958 г.
 
Строежът на [[телевизионна кула София|софийската]] [[телевизионна кула]] приключва за рекордните 11 мес. Кулата заема площ от 144 m², има 14 етажа, 3 тераси, а общата ѝ височина заедно с антенната мачта е 106 мm. На [[1 ноември]] 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула, а на 6 ноември телевизията предава пряко футболния мач между отборите на [[ПФК Левски (София)|„Левски” (София)]] и „Рапид” (Букурещ), последван от съветски игрален филм. Телевизиите на България и [[Румъния]] излъчват мача едновременно, а връзката е осъществена чрез инсталирането на ТВ ретранслатор ТРС 10/5 на [[Ботев (връх)|връх Ботев]].
 
== Българска национална телевизия ==
На 26 декември 1959 г. е официалното откриване на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]]. В тържествената церемония, която започва в 11:00 ч., вземат участие секретарят на Градския комитет на [[БКП]] Георги Костов, министърът на транспорта и съобщенията Данчо Димитров, членът на [[Политбюро на ЦК на БКП]] и заместник-председател на Министерския съвет [[Вълко Червенков]] и секретарят на Президиума на Народното събрание Тачо Даскалов.
 
Първият програмен ден на Българската телевизия е съставен от 3 основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене 2 часа празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветският игрален филм „В навечерието”.
 
Дълги години [[Българска национална телевизия|Българската телевизия]] е единствен телевизионен оператор в страната. До [[24 май]] [[1975]] г. работи само 1 програма ([[Канал 1|Първа програма]]), а след тази дата излъчва и [[Ефир 2|Втора програма]]. През 1985 г. на предвидените за 3-та програма канали започва ретранслиране на [[Първи канал]] на Централната съветска телевизия.
 
== Частни телевизии ==
През [[1993]] г. се появява първата частна телевизионна станция в [[България]] - Телевизия „Родопи“, излъчваща и до днес ефирно в град [[Кърджали]]. Първата частна телевизия в [[София]] е „[[Нова телевизия]]“. Други частни регионални телевизии, стартирали в началото през 1990-те год. са Телевизия „7 дни”, „Рент“ - Бургас, „Тракия“ - Пловдив, „Супер вижън плюс“ в Ямбол (започва дейността си в края на 1993 г., но едва през 1996 г. започва да излъчва собствена програма) и т.н.
 
Истинска революция в гледането на телевизията обаче настава с изграждането на [[Кабелна телевизия|кабелни телевизионни мрежи]] във всеки град в страната и дори в селата. Българинът става зрител на десетки и стотици чуждестранни програми, а постепенно се появяват и множество регионални, национални и специализирани български канали.