История на телевизията в България: Разлика между версии

През [[1951]] г. екип от учени от Катедрата по радиотехника и физика в [[Държавната политехника]] (Машинно-електротехнически институт от 1953 г., днес [[ТУС|Технически университет]]) в [[София]] започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора проф. [[Саздо Иванов]] да започнат експерименти за създаването на телевизия в страната. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници - – тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. След усилена работа в края на [[1952]] г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май [[1953]] г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване - – по кабел от зала до друга зала е предадена снимката на проф. [[Ангел Балевски]].

На покрива на сградата на Политехниката срещу [[паметник на Васил Левски|паметника на Васил Левски]] в София са поставени 2 предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през [[1953]] и [[1954]] г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на [[1 май]] [[1954]] г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталният център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. - – 2 пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от камера и стара киномашина, а „Българска кинематография“ предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.

На [[7 ноември]] [[1954]] г. телевизионният екип на МЕИ пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България”„България“ и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на тогавашната улица „Васил Левски”Левски“ (днес „Дякон Игнатий“) № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.

<div style="background:#fcfcec; border:thin gray; padding: .5em;">''„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат 2 пъти седмично — – вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59,25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65,75 мегахерца.”“''</div>

През [[1959]] г. от Експерименталния център при МЕИ продължават редовните телевизионни предавания 2 пъти седмично. Осъществени са още няколко живи предавания - – 2 модни ревюта, 2 естрадни концерта от ресторант „Балкан”„Балкан“, манифестациите на [[1 май|1]] и [[24 май]] 1959 г. Говорителките Надежда Минкова и Лили Бонева обявяват предаванията и заглавията на филмите преди началото им.

През септември 1958 г. на [[Пловдивски панаир|Пловдивския мострен панаир]] френската фирма CSF монтира малък 50-ватов предавател на панаирната кула. Французите имат и малко телекино за предаване на 16-милиметрови филми. По пловдивските витрини са поставени 20 унгарски приемника „Орион”„Орион“ и на тях минувачите гледат филми. Английската фирма PAY излага телевизионна кола и чрез нея и френския предавател се излъчват модни ревюта за гостите на панаира. През ноември 1958 г. фирма PAY изпраща в София показаната на пловдивския панаир кола с 2 камери, телекинокомплект и предавател 500 вата за обзавеждане на малко телевизионно студио.

* честоти на излъчване: 2-ри ТВ канал - – образ на 59,25 мегахерца, звук на 65,75 мегахерца

* мощност: образ - – 150 вата, звук - – 30 вата

* честоти на излъчване: 7-ми ТВ канал - – образ на 183,25 мегахерца, звук на 189,75 мегахерца

* мощност: образ - – 500 вата, звук - – 250 вата

През 1960- – 1961 г. братята Величко и Любен Качулеви започват първите опити за приемане на телевизионни сигнали от други източници извън страната чрез изграждане на сложни системи от приемателни антени, изработени от тях в частната им лаборатория и работилница в [[Ямбол]]. Най-доброто им постижение е получаването на телевизионен сигнал от [[Швеция]] в продължение на 18 часа през 1964 г. Приемането на телевизионен сигнал от съседните балкански държави и Съветския съюз за тях не е проблем.

Докато вървят пионерските телевизионни излъчвания, в Министерството на съобщенията започва да се обсъжда въпросът за национален телевизионен предавател. Специалистите от Експерименталния център участват в съвещанията като експерти. Дискутира се къде да се изгради новият предавател, коя фирма да достави апаратурата, от какъв тип да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула. През април [[1958]] г. [[Политбюро на ЦК на БКП]], въз основа на директивите на VII конгрес на Партията, взема решение за ускорено развитие на телевизията в България. Директивите за народностопанския план предвиждат собствено производство на телевизори „Опера”„Опера“ в софийския завод „Климент Ворошилов”Ворошилов“. Работата по проектирането и изграждането на телевизионна кула в „Парка на свободата”свободата“ (днес „[[Борисова градина]]”“) е възложена на колектив под ръководството на арх. Любен Попдонев, с главен конструктор инж. А. Войнов и технолог-инженер Георги Копанков, като строителството започва в края на 1958 г.

Строежът на [[телевизионна кула София|софийската]] [[телевизионна кула]] приключва за рекордните 11 мес. Кулата заема площ от 144 m², има 14 етажа, 3 тераси, а общата ѝ височина заедно с антенната мачта е 106 m. На [[1 ноември]] 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула, а на 6 ноември телевизията предава пряко футболния мач между отборите на [[ПФК Левски (София)|„Левски”„Левски“ (София)]] и „Рапид”„Рапид“ (Букурещ), последван от съветски игрален филм. Телевизиите на България и [[Румъния]] излъчват мача едновременно, а връзката е осъществена чрез инсталирането на ТВ ретранслатор ТРС 10/5 на [[Ботев (връх)|връх Ботев]].

На [[6 ноември]] [[1959]] г. вестник „Труд”„Труд“ пише:

<div style="background:#fcfcec; border:thin gray; padding: .5em;">''„Софийската телевизионна станция ще работи по телевизионен стандарт на международната организация за радио и телевизия, възприет от Съветския съюз и другите социалистически страни. Разлагането на изображението при предаването ще става по стандарта от 625 реда.”“''</div>

Първото предаване на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] е прякото излъчване на манифестацията за празника на [[Октомврийската революция]] от площад „9 септември”септември“ (днес „Александър Батенберг”Батенберг“) на 7 ноември [[1959]] г. С думите на говорителя в 9:45 ч. ''„Внимание, излъчваме в ефир”ефир“'' се поставя началото на професионалната телевизия в България. Заснемат 3 камери, разположени съответно: от балкона на Националната художествена галерия, от Мавзолея на Георги Димитров и от магазина пред Концертното бюро на ъгъла на улиците „Васил Левски”Левски“ и „Цар Освободител”Освободител“. Прякото излъчване се осъществява от режисьорите Ангел Вълчанов и Лидия Ишимбаева, пристигнала от Съветската телевизия специално за случая. Българската телевизия излъчва по международните стандарти на [http://en.wikipedia.org/wiki/OIRT OIRT] - – изображение на 625 реда, 25 кадъра в секунда. Предаването е на 7-ми телевизионен канал, на който и до днес се излъчва програмата [[Канал 1]] на Българската национална телевизия в [[София]].

В същия ден телевизионната станция на МЕИ излъчва само телевизионна таблица, като в 19:05, 19:15 и 19:25 ч. е предадено следното съобщение: ''„Днес за първи път Софийската телевизионна станция започва своите предавания. На колектива пожелаваме успешна работа!”“''. Предаванията на МЕИ, излъчвани във вторник и събота, продължават чак до края на [[1960]] г. След тази дата колективът, реализирал първите телевизионни предавания в България, започва научна работа по въвеждане на цветната телевизия.

На 26 декември 1959 г. е официалното откриване на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]]. В тържествената церемония, която започва в 11:00 ч., вземат участие секретарят на Градския комитет на [[БКП]] Георги Костов, министърът на транспорта и съобщенията Данчо Димитров, членът на [[Политбюро на ЦК на БКП]] и заместник-председател на Министерския съвет [[Вълко Червенков]] и секретарят на Президиума на Народното събрание Тачо Даскалов.

Първият програмен ден на Българската телевизия е съставен от 3 основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене 2 часа – празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветският игрален филм „В навечерието”навечерието“.

През [[1993]] г. се появява първата частна телевизионна станция в [[България]] - – Телевизия „Родопи“, излъчваща и до днес ефирно в град [[Кърджали]]. Първата частна телевизия в [[София]] е „[[Нова телевизия]]“. Други частни регионални телевизии, стартирали в началото през 1990-те год. са Телевизия „7 дни”дни“, „Рент“ – Бургас, „Тракия“ – Пловдив, „Супер вижън плюс“ в Ямбол (започва дейността си в края на 1993 г., но едва през 1996 г. започва да излъчва собствена програма) и т.н.