Разлика между версии на „Диоклециан“

редакция без резюме
| изображение за личността = [[Файл:Istanbul_-_Museo_archeol._-_Diocleziano_(284-305_d.C.)_-_Foto_G._Dall'Orto_28-5-2006.jpg|230px]]
| описание на изображението = Скулптурен портрет на Диоклециан, археологически музей в [[Истанбул]]
| управление =20 ноември 284–1284 – 1 април 286 г. (сам)<br>1 април 286<ref>Barnes, Constantine and Eusebius, стр. 6–76 – 7</ref>–1 май 305 г. (като ''[[Август (титла)|Август]]'' на [[Източна Римска империя|изтока]] с [[Максимиан]] – като ''Август'' на [[Западна Римска империя|запада]])<ref> Barnes, New Empire, стр. 4</ref>
| коронация =
| пълно име = Цезар Гай Аврелий Валерий Диоклециан Август <small>(като император)</small>
Поради постоянното военно напрежение и недостига на военна сила, Диоклециан задължава магнатите да пращат в армията определен брой новобранци измежду своите роби и закрепостени селяни (колони) – което също допринася за тяхното закрепостяване. Поради напредналата варваризация на легионите, по отношение на тактика и снаряжение, те вече имали малко общо с тези от ранния III век.
 
Легионите на империята побеждават на бойното поле различни противници, постигат разширение в [[Месопотамия]], справят се с въстанията и сеператистките движения в [[Британия (римска провинция)|Британия]], Северна [[Африка]] и [[Египет]]. Самият Диоклециан задълго е ангажиран в кампании отначало срещу [[сакси]]те, [[франки]]те и [[алемани]]те по Горен Дунав (286- – 291 г.) и срещу [[сармати]]те по Долен Дунав (285- – 289 г. и 293- – 294 г.), а след това срещу [[Сасаниди|Сасанидска]] Персия по [[Ефрат]] (295- – 299 г.). Войските му успяват да изтикат врага, а на престола в [[Велика Армения|Армения]] бива поставен лоялен на римляните владетел (от 287 г.). В Сирия и Палестина арабските номади са отблъснати в пустинята, а в Египет са победени [[блеми]]те (291- – 293 г.). Междувременно западният съимператор Максимиан успешно се справя с голямото селско въстание на [[багауди]]те в Галия, воюва с варварите в Германия, защитава [[Мавритания]] от [[бербери]]те и потушава безредиците в Африка.
 
През 287 г. метеж на легионите в Британия води до временно отделяне на провинцията, начело с узурпатора [[Караузий]], когото Диоклециан е принуден да признае за легитимен съимператор в продължение на няколко години. След 292 г. новоназначените цезари Констанций и Галерий постигат успехи, съответно срещу отцепниците в Британия и срещу степните племена [[сармати]] по Дунав. През 296- – 7 г. Диоклециан побеждава узурпаторите [[Домиций Домициан]] и [[Ахилей (узурпатор)|Ахилей]] в Египет (297- – 298 г.) и превзема разбунтувалата се [[Александрия]], а в нова война през 298 г. отново отблъсква персите. Сключеният тогава мир с персийската държава продължава през следващите 40 години.
 
== Икономически и административни реформи ==
== Допълнителна информация ==
{{commons|Diocletian|Диоклециан}}
* Ralph W. Mathisen "[http://www.roman-emperors.org/dioclet.htm Diocletian (284- – 305 A.D.)]." ''De Imperatoribus Romanis'' (1997).
* [http://www.livius.org/di-dn/diocletian/diocletian.html ''livius.org'' Diocletian]
 
 
=== Източници ===
* [[Зонара]], ''Compendium of History'' (Επιτομή Ιστορίων) ''ca''. 1200. [http://www.ancientsites.com/aw/Post/1050581 Compendium extract: Diocletian to the Death of Galerius: 284–311284 – 311]
* [[Лактанций]], ''[http://www.acs.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/lactant/lactperf.html Liber De Mortibus Persecutorum]''
* [[Евтропий]], ''Breviarium ab Urbe Condita'' [http://www.forumromanum.org/literature/eutropius/trans9.html Book 9]