Чорбаджия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
В областите с преобладаващо християнско население, като например българските земи, „чорбаджии“ са наричани членовете на селищния елит: богати търговци, лихвари, едри земевладелци. Местната османска власт ги ангажира за разни административни длъжности, например в системата на данъчно облагане (като откупвачи и събирачи на данъци), като доставчици за държавата и в съдебната система. „Чорбаджийството“ е назоваване точно на тази административна ангажираност – то е можело да бъде прекратявано по решение на местната власт. Фактически не всички богати и влиятелни представители на подчиненото население са били чорбаджии, нито пък чорбаджиите са били винаги най-богатите и влиятелните.
Според Пиер Воалери чорбаджия е лицето, назначено от османската власт или от единоверците си, за да бъден техен представител по всички външни за общността въпроси.<ref>Воалери, Пиер. Между два свята. Българите в Румелия ХVІІІ-ХІХ век. Изследвания на Българското възраждане и история на Стара Загора, София, Кама, 2005, с. 371, (бел. 179).</ref>
След края на османското владичество в дадена територия със смяната на обществената система честотата на употреба на понятието намалява, но то разширява значението си. Днес под „чорбаджия“ се разбира:
| |||