Уикипедия

Насекоми: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Dnbechev (беседа | приноси)
53 редакции
мРедакция без резюме
м малка редакция с допълнения (до дишане)
Ред 25:
| fossil_range = {{Fossil range|396|0}}
}}
'''Насекомите''' ({{lang-la|Insecta}}) са клас [[безгръбначни]] [[трипластни животни]] от тип [[членестоноги]]. [[Ентомология|Ентомолози]]те различават около един милион вида насекоми. Te са най-голямата група [[животни]] в света. На човек се падат по около 300 милиона от тях. Тези [[Организъм|организми]] са първата голяма група животни, излезли на [[суша]]та през геоложкия период''' '''[[Карбон]]''' ('''от 360 000 000359 до 286299 000 000милиона годинагодини пр.н.е.). Почти пълното отсъствие на конкуренция довело до възникване на голямо разнообразие и позволило на насекомите да заемат почти всяка [[Екология|екологична]] ниша. По-късно те придобили приспособления за [[летене]], което още повече разширило заеманата от тях територия. Въпреки разнообразието си, те имат някои общи белези. Един от тях е [[хитин]]овата обвивка. Тя служи като външен скелет на тялото и предпазва [[животно]]то от вредни външни въздействия. Тялото на всички насекоми се състои от глава, [[гърди (насекоми)|гърди]] и [[коремче]]. На [[глава]]та имат един чифт антени и един чифт фасетни [[Око|очи]]. Притежават също 3 чифта [[Устна|устни]], по-често два чифта [[Крило|крилца]] и три двойки [[крак]]а.
 
Най-примитивните насекоми са безкрили. Другите могат да се разделят на насекоми, неспособни да сгъват крилата си и такива, които сгъват крилата си. Последната група може да се класифицира според типа на развитието си — пряко, непряко (непълно превръщане) и [[Метаморфоза (зоология)|метаморфозно]] (пълно превръщане). [[Въздух]]ът, необходим за [[дишане]]то, се доставя до [[Клетка|клетки]]те посредством система от [[Трахея|трахеи]] (малки тръбички). Затова, заедно с [[многоножки]]те, спадат към подклас [[трахейнодишащи]].
 
== Морфология и физиология ==
Ред 33:
Насекомите имат сегментирани тела, поддържани от [[екзоскелет]], твърдо външно покритие, изградено главно от [[хитин]]. Сегментите на тялото са обособени в три отделни, но свързани една с друга, части — [[глава]], [[Гърди (насекоми)|гърди]] и [[коремче]].{{hrf|The University of Nebraska Department of Entomology}}
 
Върху главата са разположени чифт сензорни [[Антена (анатомия)|антени]], чифт [[ФасетъчноФасетно око|фасетъчнифасетни очи]], а при видовете, които разполагат с такива – и едно до три [[Просто око|прости очи]], както и три групи различни на вид израстъци, които образуват устната част. Към гърдите са прикрепени шест сегментирани [[крак]]а, по един чифт на [[преднегръд]]а, [[среднегръд]]а и [[заднегръд]]а. При крилатите видове с гърдите са свързани две или четири [[крило|крила]]. Коремчето се състои от единадесет сегмента, но при някои видове някои от тях могат да бъдат срастнати или със силно редуциран размер. В коремчето е разположена и основната част от храносмилателната, дихателната, отделителната и размножителната система.{{hrf|Gullan|2005|22-48}}
 
При различните видове се наблюдава голямо разнообразие и множество специални адаптации в частите на тялото, особено при крилата, краката, антените и устните части.
 
<br /><center>[[Файл:robal.png|590п]]<br /><br /><div style="width:750px">'''''Анатомия на насекомите''': '''A'''&nbsp;-&nbsp;Глава; '''B'''&nbsp;-&nbsp;Гърди; '''C'''&nbsp;-&nbsp;Корем <br/> 1&nbsp;-&nbsp;[[Антена (анатомия)|Антена]], 2&nbsp;-&nbsp;[[Просто око]] (долно), 3&nbsp;-&nbsp;Просто око (горно), 4&nbsp;-&nbsp;[[ФасетъчноФасетно око]], 5&nbsp;-&nbsp;[[Мозък]] (церебрален ганглий), 6&nbsp;-&nbsp;[[Преднегръд]], 7&nbsp;-&nbsp;Дорзална артерия, 8&nbsp;-&nbsp;[[Трахеи]], 9&nbsp;-&nbsp;[[Среднегръд]], 10&nbsp;-&nbsp;[[Заднегръд]], 11&nbsp;-&nbsp;Първи чифт [[крило|крила]], 12&nbsp;-&nbsp;Втори чифт крила, 13&nbsp;-&nbsp;[[Средно черво]], 14&nbsp;-&nbsp;Дорзална тръба (сърце), 15&nbsp;-&nbsp;[[Яйчник]], 16&nbsp;-&nbsp;[[Задно черво]], 17&nbsp;-&nbsp;[[Анус]], 18&nbsp;-&nbsp;[[Яйцепровод]], 19&nbsp;-&nbsp;[[Ганглии]], 20&nbsp;-&nbsp;[[Малпигиеви тръбици]], 21&nbsp;-&nbsp;Възглавничка, 22&nbsp;-&nbsp;[[Нокти]], 23&nbsp;-&nbsp;[[Глезен]], 24&nbsp;-&nbsp;[[Пищял]], 25&nbsp;-&nbsp;[[Бедро (анатомия)|Бедро]], 26&nbsp;-&nbsp;[[Трохантер]], 27&nbsp;-&nbsp;[[Предно черво]], 28&nbsp;-&nbsp;Гръдни ганглии, 29&nbsp;-&nbsp;Кокси, 30&nbsp;-&nbsp;[[Слюнчена жлеза]], 31&nbsp;-&nbsp;Ганглии под хранопровода, 32&nbsp;-&nbsp;Устни органи''</div></center>
 
=== Екзоскелет ===
Външният скелет на насекомите е съставен от два пласта – [[епикутикула]], тънък и водоплътен външен слой, несъдържащ хитин, и [[прокутикула]]. Прокутикулата е изградена от [[хитин]] и е много по-дебела от епикутикулата, като от своя страна се разделя на два слоя – външен ([[екзокутикула]]) и вътрешен ([[ендокутикула]]). Здравата и гъвкава ендокутикула е съставена от множество кръстосващи се помежду си пластове хитинови и [[протеин]]ови влакна, а екзокутикулата е корава и втвърдена.{{hrf|Gullan|2005|22-24}} При много насекоми, особено при [[Ларва|ларвите]], екзокутикулата е силно редуцирана и телата им са меки.
 
Насекомите са единствените [[безгръбначни]], които могат да летят, и това е изиграло важна роля в еволюционния им успех.{{hrf|Gullan|2005|186}} Мускулите им могат да се свиват множествомногократно пъти дана всеки нервен импулс, което позволява на крилата да се движат по-бързо, отколкото би било възможно в противен случай. Прикрепването на мускулите към екзоскелета е по-ефективно и дава възможност за повече мускулни връзки. [[Ракообразни]]те имат сходна структура, но за разлика от насекомите, повечето водни ракообразни образуват екзоскелета си чрез [[биоминерализация]] на [[калциев карбонат]], извличан от водата.{{hrf|Barnes|2001|168}}{{hrf|Lowenstam|1989|111}}
 
==== Крила ====
[[Image:Nervature ala g1.jpg|thumb|250px|Жилкуване на крилото]]
Крилатите насекоми са обединени в подклас ''[[Pterygota]]'', като в типичния случай имат по две крила — по един чифт при среднегръда и един на заднегръда. Понякога на преднегръда има развити странични листовидни израстъци, но те винаги са неподвижни. Крилото е ципесто образувание и продължение на стената на тялото с горна и долна мембранна повърхност и комплекс от опорни елементи, наречени жилки. Жилкуването му е с невероятно разнообразие, но в общи линии жилките биват напречни и надлъжни. Всяка си има и съответното название. Там, където се пресичат жилките, образуват килийки на крилото. Последните носят имената на жилките, които ги ограждат. Цялото това разнообразие на жилкуването е възникнало от общ изходен тип, чиито главни особености могат да бъдат обобщени от изкопаеми и съвременни форми. Жилките биват:
* Надлъжни жилки.:
** Костална жилка (C) - образува предния ръб на крилото. Започва от предната пластинка и не се разклонява.
** Субкостална жилка (Sc) - лежи зад косталната и започва от предната жилка, обикновено не се разклонява.
Ред 63:
 
=== Храносмилателна система ===
Храносмилателната система има три ясно обособени части — предно (стомодеум), средно (мезентерон) и задно черво (проктодеум). Началната и крайната част имат [[ектодерма|ектодермален произход]], а средната - [[ендодерма]]лен. Постепенно тези части се доближават, а краищата им се [[резорбция|резорбират]], като образуват общ канал. Между предното и средното черво се намира стомоделен (кардиален) клапан, а между средното и задното черво е проктодеалния клапан. При насекомите, за разлика от [[ракообразни]]те и [[паякообразни]]те, липсва [[черен дроб]]. При голяма част от насекомите всеки отдел на храносмилателната система е разделен на подотдели.
 
Спомагателна роля в храносмилането могат да играят [[слюнчени жлези|слюнчнитеслюнчените жлези]], разположени в основата на челюстите. Те са разположени в близост до мандибулите, максилите и долната устна и носят съответните имена. Имат гроздовидна структура. Всеки ацин има собствен слюноотвод, свързващ се в общ слюнен канал. В зависимост от секрета, който отделят, жлезите биват 2 типа:
* Жлези, участващи в храносмилането. Обикновено съдържат ензимите [[амилаза]] и [[инвертаза]].
* Жлези, отделящи антикоагулантни вещества. Характерни за кръвосмучещите. Продуцират ензими, пречещи на съсирването на кръвта.
 
==== Стомодеум ====
Обикновено този отдел е разделен на 4 части както следва:
* Глътка. Глътката е мускулест орган, разположен в дъното на устната кухина. Специални четинки, насочени назад и разположени на повърхността иѝ пречат на [[храна]]та да се връща напред след поглъщане. Мускулни свивания я вкарват към следващия отдел.
* Хранопровод (oesophagus). Представлява дълга тънка тръба с надлъжни пръстеновидни мускули. В долния си край се разширява и преминава в гушата.
* Гуша (ingluvies). Нарича се още предстомах и има разнообразно устройство при различните насекоми, а някъде липсва. При тези, хранещи се с течна храна, е под формата на страничен израстък на хранопровода,. приПри пчелите в този отдел нектарът се превръща в [[пчелен мед|мед]]. Други насекоми я използват за задържане на храна.
* Мускулест стомах. Тази част има дебели мускулести стени, а вътрешната му покривка е снабдена с [[хитин]]ови зъбчета. Тук се извършва механичното раздробяване на храната, икато стомахът е добре развит при гризещите насекоми е добре развит. При пчелите и [[двукрили]]те е силно редуциран.
 
==== Мезентерон ====
[[Image:Bee Squirt.gif|thumb|250px|Дефекираща пчела]]
В този отдел се извършва същинското преработване на храната. Ако участъкът е дълъг участъка, то той представлява нагъната тръба. Често има слепи странични израстъци, в които се образуват [[ензими]], нужни за преработката на храната. Често ензимите са сходни с тези от храносмилателната система на [[бозайници]]те. Видът на отделяните ферменти съответства на приетата храна. При всеядните насекоми се произвежда пълен набор от ферменти, докато при кръвосмучещите се синтезират основно протеолитични ензими. За защита на нежните епителни клетки от твърдите хранителни частици в средното черво се образува т.нар. перитрофична мембрана. Тя представлява микрофибрилна мрежа, импрегнирана с белтъчно-хитинова ципа, която е пропусклива за чревните ферменти. Същата представлява аналог на слузестата обвивка на чревната [[лигавица]] при бозайниците.
 
==== Проктодеум ====
Последният отдел на храносмилателната система е обособен в три подотдела, както следва:
* Пилоричен отдел. В него се отварят малпигиевите съдове.
* Тънко черво. През стените му се резорбира голяма част от [[вода]]та. В стените му има [[симбиоза|симбионтни]] микроорганизми.
Ред 88:
==== Хранене ====
[[Image:Aedes aegypti CDC-Gathany.jpg|thumb|250px|Комарът е зоофаг, периодичен паразит]]
Насекомите притежават изключително разнообразие, зависещо от приемането на различни органични материали. В съответстие с характера на използваната храна, насекомите могат да се разделят на няколко основни групи:
* Сапрофаги — хранят се с органични вещества на мъртви организми. По-конкретно те биват: хранещи се с всякакви разлагащи се вещества, хранещи се с [[хумус]], с [[Тор (биология)|тор]], само с мъртви растителни тъкани или с мъртви животински тъкани.
* Фитофаги — хранят се с живи части на растенията, например: с [[лист]]а, чрез миниране на листата, дървесиноядни, кореноядни, галообразуващи, хранещи се със сокове от растенията, [[плод]]ове и [[гъби]].
* Зоофаги — хранят се с части на живи животни и биват: паразити, насекоми, живеещи върху топлокръвни животни, като пухо- и перояди, периодични паразити, като комари и ентомофаги — паразити върху други насекоми.
 
=== Дишане и кръвообращение ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Насекоми“.