Квантова механика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- в момента е + e) |
м replaced: рожденн → рожден редактирано с AWB |
||
Ред 29:
През 1923 г. Луи дьо Бройл предлага идеята за двойствената природа на материята въз основа на предположението, че материалните частици имат и вълнови свойства, неразривно свързани с масата и енергията. [[Движение]]то на частицата дьо Бройл описва с разпространение на вълна, което през 1927 г. получава експериментално потвърждение в опитите на [[дифракция]] на електрони в [[кристал]]и.
Тази идея е взета през 1926 г. от Шрьодингер, който на нейна основа развива [[вълнова механика|вълновата механика]].<ref>Hanle, P.A. (December 1977), „Erwin Schrodinger's Reaction to Louis de Broglie's Thesis on the Quantum Theory.“, Isis 68 (4): 606 – 609, doi:10.1086/351880</ref> Датата 29 юли 1925 г. се смята за
Изводът е, че ако се опитаме да премахнем неопределеността в координатите на електрона, то увеличаваме неопределеността на неговия импулс. Оказва се, че произведението на тези две неопределености не може да е по-малко от определена величина, наречена [[константа на Планк]]. С аналогично съотношение са свързани и някои други характеристики на микрочастиците. Такива характеристики на частиците се наричат спрегнати.
Ред 50:
== Някои основни понятия ==
=== Наблюдение на микрочастиците (ефект на наблюдателя) ===
Теоретичната основа на концепцията за [[измерване]]то в квантовата механика е спорен въпрос, дълбоко свързан с много интерпретации на квантовата механика. Всяко взаимодействие, следователно и наблюдаването, въздейства върху наблюдаемия обект, променя свойствата му. Не е възможно това въздействие да се направи пренебрежимо малко. Основната тема е тази на колапса на вълновата функция, за която някои интерпретации твърдят, че самото наблюдение променя като цяло нестационарни състояния в стационарно състояние, което не се развива. Принципът на суперпозицията (ψ = Σa<sub>n</sub>ψ<sub>n</sub>) на квантовата физика твърди, че за вълновата функция ψ, измерването ще даде състояние на квантовата система на една от m-те възможни собствени стойности f<sub>n</sub>, n = 1,2... m на оператора <math>\hat{F}</math>, който е част от ψ<sub>n</sub>, n=1,2,...n. След като сме измерили системата, знаем сегашното състояние и това не дава възможност системата да бъде в едно от другите състояния.<ref name="Quantum Theory and Pictures of Reality">B.D'Espagnat, P.Eberhard, W.Schommers, [[Franco Selleri. ''Quantum Theory and Pictures of Reality''. Springer-Verlag, 1989, ISBN
Принципът на неопределеността често се бърка с ефекта на наблюдателя, явно дори и от неговия инициатор, Вернер Хайзенберг.<ref>{{Citation|last=Furuta|first=Aya|title=One Thing Is Certain: Heisenberg's Uncertainty Principle Is Not Dead|journal=Scientific American|year=2012|url=http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=heisenbergs-uncertainty-principle-is-not-dead}}</ref> Принципът на неопределеността в стандартната си форма всъщност описва как може да се измери точно и акуратно положението и [[Импулс (механика)|импулс]]а на частиците по едно и също време – ако се съсредоточим върху точността при измерването на едното количество, ще сме принудени да загубим точността при измерване на другото.<ref name="heisenberg">Werner Heisenberg (1930), ''Physikalische Prinzipien der Quantentheorie'', Leipzig: Hirzel English translation ''The Physical Principles of Quantum Theory''. Chicago: University of Chicago Press, 1930.</ref>
Ред 128:
{{Физика раздели}}
[[Категория:Квантова механика| ]]
| |||