Малкълм Гладуел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м replaced: рожденн → рожден редактирано с AWB
Ред 51:
След „Повратната точка“, Гладуел през 2005 г. завършва „Проблясък“. Книгата изяснява как човешкото подсъзнание интерпретира определени събития или знаци и как на база на минал опит хората взимат бързи и информирани решения. Вдъхновението за „Проблясък“ всъщност е косата на Гладуел<ref>[http://www.independent.co.uk/news/people/profiles/malcolm-gladwell-a-good-hair-day-470479.html Malcolm Gladwell: A good hair day], {{икона|en}}</ref>. В един момент Гладуел започва да получава фишове за превишена скорост, което е странно, тъй като преди никога не е получавал такъв фиш. По същото време започват да го проверяват на опашките по летищата с изострено внимание. Гладуел има дори случка, при която трима полицаи тръгват след него, докато се разхожда из [[Манхатън]], защото къдравата му коса го прави да прилича много на един от най-издирваните по това време изнасилвачи, независимо, че лицата на двамата са доста различни.
 
Третата книга на Гладуел - "Изключителните", публикувана през 2008 г. представя как обкръжението на даден човек заедно с личната му [[мотивация]] и желание оказват влияние върху вероятността и възможностите за успех. Първоначално Гладуел поставя въпрос относно [[адвокат]]ите: "Приемаме за даденост, че в [[Ню Йорк]] съществува един събирателен образ на корпоративния адвокат, нали? Просто съм любопитен: защо имаме един и същи тип адвокати?", пита Гладуел като прави сравнение между [[професия|професиите]] на семействата на адвокатите. В книгата Гладуел дава и друг пример: според автора хората приписват успеха на [[Бил Гейтс]] на факта, че той е "наистина умен" или "наистина амбициозен". Гладуел отбелязва, че познава много хора, които са наистина умни и наистина амбициозни, но не са оценени на 60 млрд. долара. "Порази ме мисълта, че разбирането ни за успех е наистина необмислено, а всъщност има много по-добри и обосновани обяснения за успеха."
 
Четвъртата книга на Гладуел – „Какво видя кучето и други приключения“, е публикувана на 20 октомври 2009 г. „Какво видя кучето“ обединява в едно всички любими статии на Гладуел от Ню Йоркър за периода му на работа там от 1996 г. насам. Историите имат обща идея, а именно да покажат света през очите на другите, в т.ч. защо не и през очите на куче.
Ред 71:
През 2012 г. предаването „60 минути“ по [[Си Би Ес|CBS]] обяснява, че новата тенденция сред американските родители да отлагат записването на петгодишните си деца в [[детска градина]] се дължи на твърденията на Гладуел в книгата му „Изключителните”.
 
Професорът по социология Шейн Лий споменава „Изключителните“ по време на предаване по [[Си Ен Ен|CNN]] по повод рожденниярождения ден на [[Мартин Лутър Кинг|Мартин Лутър Кинг Младши]]. Лий дискутира периода на възход на Кинг от гледната точка на Гладуел.<ref>[http://edition.cnn.com/2012/01/16/opinion/lee-mlk-youth/ М.Л.К., роден в точното време], cnn.com, 16 януари 2012 г. {{икона|en}}</ref> Самият Гладуел признава приноса на Ричард Нисбет и Лий Рос за „откриването на Гладуел жанра.“<ref>[http://www.nytimes.com/2013/10/06/books/review/malcolm-gladwell-by-the-book.html?_r=0 Малкълм Гладуел и книгата], The New York Times, 3 октомври 2013 г. {{икона|en}}</ref>
 
==Личен живот==
Ред 97:
*[http://books.janet45.com/books/602 Ревю на книгата „Изключителните: История на успеха“], издателска къща „Жанет 45“
*[http://books.janet45.com/comingBooks/493 Ревю на книгата „Какво видя кучето и други приключения“], издателска къща „Жанет 45“
 
 
{{Писател-мъниче}}