Разлика между версии на „Вълко Червенков“

м
форматиране: 3x тире, 2x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 3x тире, 2x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor))
|предшестван от3 = [[Георги Димитров]]
|наследен от3 = [[Тодор Живков]]
|роден_дата роден_място = {{флагче|България|1900}} [[6 септемвриЗлатица]], [[1900Княжество България]] г.
|роден_място починал_място = [[File:Flag of Bulgaria.svg{{флагче|България|23px]]1980}} [[ЗлатицаСофия]], [[КняжествоНародна република България]]
|починал_дата = {{дата на смърт и години|1980|10|21|1900|09|06}}
|починал_място = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|23px]] [[София]], [[Народна република България]]
|погребан =
|националност =
С пристигането на Георги Димитров на 6 ноември 1945 г. в България започва политика на „[[култ към личността]]“. Вълко Червенков като негов зет и ученик следва линията на партийния и държавен вожд <ref name="Liternet"></ref>. През есента на 1947 година на Червенков е възложено да представи в доклад през ЦК новата съветска политика за ускорено налагане на тоталитарните режими в [[Източна Европа]] след създаването на [[Коминформбюро]].<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 118, 124}}</ref> В него той остро критикува дотогавашните действия на партията, дали възможност за създаване на опозиция и забавили „обществените преобразования в социалистически дух“.<ref name="вачков"/> Докладът е последван от началото на масова [[национализация]].<ref name="вачков"/> Самият Червенков става председател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] – между 11 декември 1947 и 6 август 1949 г.
 
Поради отделянето на [[Югославия]] на [[Тито]] от Коминформбюро през 1948 г. Сталин принуждава Червенков да окаже допълнителен натиск върху БКП, за да се съобразят със съветската линия <ref name="The Chervenkov Era">[https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref>. Малко преди провеждането на V конгрес на БРП (к) - – 18- – 25 декември 1948 г., по указание на Димитров започват чистки в партията на измислените „врагове с партиен билет“ <ref name="Liternet"></ref>. През 1949 година Вълко Червенков и [[Васил Коларов]] организират инициираната от [[Йосиф Сталин]] кампания срещу секретаря на ЦК и очакван приемник на Димитров начело на партията [[Трайчо Костов]], който е осъден на смърт и екзекутиран.{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Червенков се престарава в елиминациите - – до април 1950 г. от БКП са отстранени 92 500 души <ref name="Liternet"></ref>, а за 4 години интензивни партийни чистки са изключени почти 100 000 от 460 000 български комунисти <ref name="The Chervenkov Era"></ref>.
 
След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 година основните претенденти за поста му са [[Васил Коларов]], Вълко Червенков, [[Антон Югов]] и [[Георги Чанков]].{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Първоначално изглежда, че дългогодишния функционер Коларов има най-добри шансове да оглави партията, но след като Сталин демонстрира предпочитанията си към Червенков, това не става.<ref name="вачков"/> Взето е решение ръководството на партията и държавата да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин. Васил Коларов става министър-председател, за първи секретар на ЦК е избран Вълко Червенков {{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}}, но със следващите си действия Сталин показва, че гледа на Червенков като на бъдещ лидер на БКП и държавата. <ref name="вачков"/>
В самото начало на 1954 година Червенков, [[Райко Дамянов]] и Георги Чанков посещават Москва, където съветското ръководство ги подлага на остри критики. В края на януари длъжността генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, на 4 март 1954 г. първи секретар става [[Тодор Живков]], който се самопредлага за длъжността временно до конгреса, а съвместяването на постове в Секретариата и правителството е премахнато. Въпреки че формално губи позиции в партийната йерархия, Червенков остава министър-председател, а като член на Политбюро на практика успешно се налага в неговата дейност, запазвайки ключовата си позиция в ръководството на БКП. {{hrf|Огнянов|2008|74 – 75}}
 
При посещението на първия секретар на ЦК на КПСС [[Никита Хрушчов]] в България на 3 – 4 юни 1955 г. Червенков допуска фаталната грешка да го придружава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който бърза да му скрои комплота и да го отстрани от пътя си към властта. Докато е в Москва за [[XX конгрес на КПСС]] (14- – 25.02.1956 г.), неговата дясна ръка Тодор Живков чрез съветския посланик в София Юрий Приходков подготвя поетапно свалянето му с Мартенския и [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП през 1956 г. Куриозното е, че Червенков преживява унижението да бъде критикуван в [[Кремъл]] именно от Живков и своите съратници пред главния съдник Хрушчов, като все пак накрая му е дадена думата, но „не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към неговата персона“. Така се оказва уязвим за атаките на повратливите свои съратници Тодор Живков и [[Антон Югов]], които на прословутия [[Априлски пленум]] го изместват от водачеството в партията – 6 април 1956 г., и от правителството – 18 април 1956 г. <ref name="Liternet"></ref>
 
=== Последни години ===
 
== Развитие на държавата ==
Вътрешната политика на Вълко Червенков осигурява висок и стабилен икономически ръст в годините на преходния период от капитализма към социализма. Средногодишният икономически растеж е висок за Европа - – 22,8%. Из цялата страна започва масово строителство на предприятия на тежката промишленост,<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0153)|title=The Chervenkov Era|publisher=[[Библиотека на конгреса на държавните проучвания]]|date=1992 г.|accessdate=28 май 2013 г.|archiveurl=https://archive.is/OiEt|archivedate = 13 декември 2012 г.}}</ref> а центърът на [[София]] е изцяло променен. До 1955 г. са открити [[Национален стадион „Васил Левски“|Националният стадион „Васил Левски“]], [[Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий|Народната библиотека]], съвременната сграда на [[Национална опера и балет|Софийската опера]], сградите на Министерския съвет, президентството, [[ЦУМ]], хотел „Балкан“ и полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. През 1952 г. започва топлофикацията на столицата. Построени и открити са десетки язовири, сред които [[Студена (язовир)|Студена]], [[Голям Беглик|Васил Коларов]] и [[Александър Стамболийски (язовир)|Александър Стамболийски]]. Други обекти на промишлеността, създадени тогава, са и химическите комбинати в [[Девня]] и [[Димитровград]], металургичният комбинат в [[Перник]], завод „6 септември“ в София, Заводът за антибиотици в [[Разград]], корабостроителният комбинат „Георги Димитров“ във [[Варна]], оловно-цинковият завод в Кърджали, обувният завод „Петър Ченгелов“ в [[Пловдив]], памукотекстилните фабрики в [[Габрово]] и [[Плевен]]. Селското стопанство бива колективизирано, купонната система е премахната.<br>
Цените на стоките и услугите са намалявани 5 пъти с цел да се повиши покупателната способност и жизненото равнище на българите.<ref name="Liternet"></ref>
 
През 1926 г. Вълко Червенков се жени неофициално за Елена Димитрова, най-малката сестра на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]]. Сключват брак в СССР. До края на живота си двамата не сключват граждански брак в България. Те имат син и дъщеря:
* Владимир (1935 – 1965)<ref name="Liternet"/>
* Ирина (1939 – 2014) – филолог-русист, професор във факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“. Има двама сина – Павел и Александър <ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4099562''Дописка във в. „24 часа“ за смъртта на дъщерята на Вълко Червенков'']</ref>
 
Негова племенница е художничката Юлия Сергева.