Разлика между версии на „Ят“

2337 bytes added ,  преди 2 години
редакция без резюме
(+снимка)
}}</ref>}}
 
Левите политически сили обаче продължават да разглеждат запазването на {{Уникод|&#x463;}} като проява на езиков [[елитизъм]] и великобългарски шовинизъм. През [[1945]] г. дошлото на власт след [[Деветосептемврийски преврат (1944)|преврата]] от [[9 септември]] [[1944]] г. [[Отечествен фронт|отечественофронтовско]] [[Правителство на България (62)|правителство]] прави [[Правописна реформа на българския език от 1945|нова правописна реформа]], с която {{Уникод|&#x463;}} се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на ''я'' или ''е'' по така нареченото [[ятово правило]].
 
След 1989 г. много десни политически и културни организации като [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО-БНД]] се опитват да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е. ВПромените българскатаот култура1945 година, особено изхвърлянето на буквите '''ѣ''' и '''ѫ''', се наблюдаваразглеждат естетскокато връщанепредателство къмспрямо старото –западните говори, в частност македонските.<ref name="РС">{{УникодЦитат периодика| last = Стоянов | first = Румен | authorlink = Румен Стоянов | coauthors = | year = 2017 | month = | title = Езиковедски посегателства | journal = „България Македония“ | volume = | issue = 2 | pages = | doi = | id = ISSN 1312-0875 | url = http://www.bulgariamakedonia.net/index.php?br=71&#x463;stat=969 | format = | accessdate = }}</ref> иПо крайнитесъщото еровевреме честов се[[Социалистическа появяватрепублика Македония|Народна република Македония]] започва [[Македонизация в търговскиПиринска Македония|агресивна маркикампания, именанасочена към обезбългаряване на вестнициместното население]] и другизаместване на българския език с новосъздадената „[[македонска литературна норма]]“. ЧестоРеформата съвременнатаот употреба1945 година спомага за скъсването на ятезиковите еи неправилна –културните букватавръзки ес схващанабългарските катообщности, останали извън старновите вариантграници на изписванебългарската държава, и води до размиване и заличаване на [[ъ]]местни говори и наречия.
 
Професор [[Румен Стоянов]] пише:
 
{{цитат|За разлика от упоменатите езици/народи, само за българс­кия Е-двойно обединяващ фак­тор е спрямо целокупността. При нас старобългарското Е-двойно не препраща единствено към висока словесност и прочие, както у руснаците, а е първосте­пенен носител на спояваща на­цията мощ.<ref name="РС"/>}}
 
Изхвърлянето на ят от азбуката и налагането като единствено правилно на произношението, редуващо меко а и е, води до явлението, наречено [[свръхякане]], разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори – е, с палатализирано а във всички позиции – т.е. произношение ''бял'' – ''бяли''. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за [[рупски диалект|рупските диалекти]] ([[Тракия]] и [[Родопите]]).
 
В българската култура се наблюдава естетско връщане към старото – {{Уникод|&#x463;}} и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често съвременната употреба на ят е неправилна – буквата е схващана като стар вариант на изписване на [[ъ]].
 
== Ят в руския ==