Отваря главното меню

Промени

4332 байта изтрити ,  преди 1 година
м
'''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]] – [[генерал-майор]] от [[пехота]]та, политик – [[регент]] на Княжество България ([[1886]]-[[1887]]) и [[военен министър]] (1887-[[1891]]) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]].
 
Той е първият български офицер, получил орден „[[За храброст]]“ I ст., и първият произведен български [[генерал]]офицер с генералско звание.
 
== Биография ==
Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в [[Цариград]].
Роден е на 4/16 декември 1852 г. в [[Велико Търново|Търново]], баща му е известният бъкърджия Атанас Муткуров. По-големият брат на Сава - Петър участва в [[Хаджиставрева буна|Хаджиставревата буна]] (1862 г.) и точно на Еньовден той е заловен заедно с други патриоти е хвърлен в Цариградския затвор. Сава заедно с майка си заминава за [[Цариград|Константинопол]], с надежда да са в помощ на затворника. Завършилият в Търново взаимното и класно училище Сава в Истанбул записва и учи в реномираното султанско учебно заведение ''Мектеба султание'', чиито възпитаници получават средно военномедицинско образование. Смъртта на големия брат през 1867 г. слага край на престоя на Босфора и той заминава за Одеса. .<ref name=":0" />
 
===Армия на Русия===
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]] и произведен в [[прапоршчик]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) като помощник ротен командир в състава на 53 Волински пехотен полк се проявява при форсирането на река Дунав при Зимнич-Свищов, както и в боевете на Шипка и при Шейново.<ref name=":0">[http://starotarnovo.ucoz.com/blog/sava_atanasov_mutkurov/2015-01-01-25 Първият български генерал се казва Сава Атанасов Муткуров]</ref> Повишен е в чин [[поручик]] и назначен командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 
===Милиция на Източна Румелия===
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] – първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това – в Главния щаб.
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] – първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това – в Главния щаб. В август 1881 г. е произведен в чин [[капитан]], а през пролетта на следващата година - в чин [[майор]]. Назначен е за началник на администрацията и жандармерията в Главния щаб на източнорумелийската милиция.<ref name=":0" /> Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на северна и южна България]] в [[1885]] г. и присъства при ареста на главния управител на Източна Румелия. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и го убеждават да получат съгласието му. На 8 септември е произведен в чин [[подполковник]].и назначен за командир на Айтоската дружина натоварена с тежката задача да спре евентуално нападение от страна на Турция.<ref name=":0" />  
 
Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
 
===Армия на България===
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командир на дясната колона на Западния корпус той дава своя принос за овладяването на Цариброд и Пирот. Командвакомандва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на [[Втора пехотна тракийска дивизия|5<sup>-а</sup> пеша бригада]].<ref name="tt"/>
 
=== Политическа и държавна дейност ===
[[Файл:The funeral of Major General Sava Mutkurov.jpg|мини|дясно|Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София]]
След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], убеден от бритенския консул в Пловдив.<ref name=":0" /> Сава Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.<ref name="tt"/> След завръщането си на престола князът го назначава за главнокомандващ на българската войска. 
 
След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]].
 
На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/>
На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/> Най-значимите му приноси за развитието на българската войска са превъоръжаването й с модерно магазинно стрелково оръжие система “[[Манлихер]]”, останало на въоръжение в армията ни до края на 40-те години на 20 век, и създаването на важни за устройството и реда на войската закони и наредби. В началото на февруари 1891 г. поради влошено здравословно състояние Сава Муткуров подава оставка и заминава на лечение в Италия. Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt" /> Препогребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София, частично разрушена от бомбардировките през 1944 г. и напълно съборена през 1971г. Тогава гробът на Сава Муткуров е отворен и след проучване от проф. Йордан Йорданов тленните останки са пренесени и положени настоящия му гроб в парцел 45 на централните софийски гробища.<ref name=":0" /><ref>[http://sofiapomni.com/parcel.php?id=45#693 София помни]</ref>  
 
Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt"/> Погребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София.
 
== Награди ==