Разлика между версии на „Иван Асен II“

м
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 84.40.72.28 (б.), към версия на Мико)
м
Засилването на България започва да тревожи нейните съседи. Особено обезпокоени са латинците, които се страхуват за своята [[столица]]. Към [[1231]] г. отношенията между България и Латинската империя се изострят и поради това българският цар започва да укрепва южната граница. Обновена и допълнително укрепена е крепостта при Станимака ([[Асеновград]]) както личи от намерения там надпис. Като се отказват окончателно от намеренията си за съюз с българите, латинците избират за опекун на [[Балдуин II]] бившия йерусалимски крал [[Жан дьо Бриен]] и се свързват още по-здраво с [[папа]]та.
 
Владетелят на Никейската империя [[Йоан III Дука Ватаций]] решава да потърси съюз с българите, за да бъде по-успешна борбата му с [[латинци]]те. Към такъв съюз се стреми и Иван Асен II, тъй като се надява той да му донесе нови териториални придобивки. Преговорите завършват успешно и през [[1235]] г. в град [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] между двамата владетели е сключена спогодба, скрепена с брак между дъщерята на Иван Асен II [[Елена Асенина|Елена]] и сина на Ватаций [[Теодор II Ласкарис]]. Спогодбата предвижда да се признае пълната независимост на Българската църква, чийто глава – търновският [[архиепископ]] [[Йоаким I|Йоаким]] – получава титлата [[патриарх]]. Така е възстановена разрушената от [[Василий Българоубиец|Василий II]] [[Търновска патриаршия|Българска патриаршия]], като това означава окончателен отказ на българската държава от сключената през [[1204]] г. [[Калоянова уния|уния]] с [[Римска курия|Римската курия]]. Предвижда се съвместна борба срещу латинците за окончателното им прогонване от [[Тракия]].
 
Военните действия започват още същата година, като българските и никейските войски нападат и завладяват [[Източна Тракия]], след което тя е поделена между съюзниците съгласно предварително постигнатото между тях споразумение. Никейците получават [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]] с гр.[[Малит]] и други градове по северозападното крайбрежие на [[Мраморно море]], както и крепостта [[Кисос]]. Границата между тях и българите в Тракия се простира на запад до р. [[Марица]], а на изток до планината [[Ган]] и близо до крепостта [[Цурулон]]. Българите получават областите, намиращи се на север, т.е. голяма част от Източна и [[Южна Тракия]] със земите около [[Пловдив]], които са присъединени към българската държава още след [[Клокотнишка битка|Клокотнишката битка]].