|
}}
'''Геза Фехер''' ({{lang-hu|Fehér Géza}}) (р. [[4 август]] [[1890]] - п. [[10 април]] [[1955]]) е [[професор]] [[доктор]] по по [[история]], унгарски и български [[археолог]].<ref name=":0">[http://penkapeykovska.blogspot.bg/p/blog-page_26.html Fehér Géza a bolgár-törökökről, доц. д.и.н. Пенка Пейковска, 1998]</ref>
==Биография==
ПрезГеза лятото на 1922Фехер е назначенроден впрез IX1890 държавенгодина отделв наградчето унгарското Министерство на религията и просветата[[Кунсентмиклош]], но с разпределениетогава в унгарската[[Австро-Унгария|Австо-Унгарската легация в София, около 15 юли 1922 идва и десетилетияимперия]]. работиРаботи в България чакот 1921 до 3 септември 1944 г . В 1924 г. се хабилитира като професор в Дебреценския университет с разработка в областта на византологията. Установава се за постоянно в София и живее над 20 г. в разрушената днес къща ул. "20 април" №1. Член е на [[Българско археологическо дружество|Българското археологическо дружество]] от 1924 г. Чуждестранен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (1943)<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=9947714F3F96DB569E93FFE148DAEA2D?encID=1&article=553817087&ctx=tablesIndex§ionID=1 Списък на чуждестранните членове на БАН]</ref>. ▼Геза Фехер е роден през 1890 година в градчето [[Кунсентмиклош]], тогава в [[Австро-Унгария|Австо-Унгарската империя]]. По време на Първата световна война (1916-1918 г.) той е в армията, след което постъпва в току-що създадения Унгарски научен институт в Истанбул занимаващ се с класическа и християнска археология, с история на византийското и ислямското изкуство, с източни езици - най-вече с турско-унгарско сравнително езикознание. През 1919 стипендията му изтича и той се връща в Унгария. Започва работа като пазител на Източната сбирка в Градската библиотека на Сабадка, но е уволнен защото протестира срещу злоупотреби на тогавашното ръководство на библиотеката, правотота му е доказана, но не е възстановен по политически причини защото е близък със социалистите. Успява да си намери работа като учител в гимназията на Кишпеща (квартал на Будапеща), но и тук високият му морал му докарва тежки неприятности след като разкрива злоупотребите с помощи за бедни деца.<ref name=":0" />
Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема дейноВзема участие в археологическите разкопки в [[Плиска|Абоба-Плиска]], [[Преслав]], [[Мумджилар]] , Енидже и най-вече [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]]. Проучва основно [[Мадарски конник|Мадарския конник]]. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на [[прабългари|прабългарската култура]], разчитане на [[Мадарски надписи|надписа]] върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. Пътува до близки и най-далечни места, за да търси паметниците на гкултурата на прабългарите и претърпява много несгоди: в Бесарабия и Добруджа е задържан четири пъти от румънските власти; обхожда Гърция, Турция и Сирия, минава през сирийската пустиня до Багдад и оттам преброжда цяла Персия, кадето го нападат въоръжени кюрди. Работи всеотдайно за сближаването на българския и унтарския народи като учен и човек в унгарската дипломатическа мисия. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите. ▼▲През лятото на 1922 е назначен в IX държавен отдел на унгарското Министерство на религията и просветата, но с разпределение в унгарската легация в София, около 15 юли 1922 идва и десетилетия работи в България чак до 3 септември 1944 г. В 1924 г. се хабилитира като професор в Дебреценския университет с разработка в областта на византологията. Установава се за постоянно в София и живее над 20 г. в разрушената днес къща ул. "20 април" №1. Член е на [[Българско археологическо дружество|Българското археологическо дружество]] от 1924 г. Чуждестранен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (1943)<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=9947714F3F96DB569E93FFE148DAEA2D?encID=1&article=553817087&ctx=tablesIndex§ionID=1 Списък на чуждестранните членове на БАН]</ref>.
▲Един от основоположниците на прабългаристиката.Взема дейно участие в археологическите разкопки в [[Плиска|Абоба-Плиска]], [[Преслав]], [[Мумджилар]] , Енидже и най-вече [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]]. Проучва основно [[Мадарски конник|Мадарския конник]]. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на [[прабългари|прабългарската култура]], разчитане на [[Мадарски надписи|надписа]] върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. Пътува до близки и най-далечни места, за да търси паметниците на гкултурата на прабългарите и претърпява много несгоди: в Бесарабия и Добруджа е задържан четири пъти от румънските власти; обхожда Гърция, Турция и Сирия, минава през сирийската пустиня до Багдад и оттам преброжда цяла Персия, кадето го нападат въоръжени кюрди. Работи всеотдайно за сближаването на българския и унтарския народи като учен и човек в унгарската дипломатическа мисия. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.
Доказва ролята и значението на българите не е само в това, че те са дали организация и култура на маджарите, но и че са организирали в трайна държава народите и от Днестър до Бяло море.<ref name=":0" /> Според него прабългарската култура и сродната й и напреднала под нейно влияние старомаджарска култура поставят основата на източната европейска цивилизация. Пред международната научна общност той недвусмислено заявява :
''"Древните българи са този народ, който заедно с викингите допринесе най-много за организиране и оформяна на цивилизацията на цяла Източна Европа."'' <ref>[http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:344547 Паметта на българите, Витоша нюз]</ref>
Фехер има важни заслуги и за създаването на археологическия парк "Мадара". Осигурява в 1934 г. дарение от унгарските фабрики „Telefongyár” и „Ganz-Danubius” в рязмер на 10 000 лева за изследването на Мадарския конник, в 1937 г. успява да представи Мадара на полския министър Енджеевич така че и от него получава 3000 злоти „за разкрасяването на старините”. Фехер който се ползва и със статут на служител на унгарската легация е важен фактор в развитието на българс-унгарските културни взаимоотношения, той създава първите българо-унгарски дружества за двустранно културно сътрудничество: Българо-унгарско дружество (1930), Българо-унгарски академичен клуб (1935), Българско научно дружество за изследване на историческите и културните връзки между България, Унгария и Изтока (1938). Става един от основателите на Института по унгарисгика при Софийския университет (1943) - предшественик на Унгарския културен институт, дейно участва и в подготовката и подписванетона първата унгарско-българска културна спогодба (1941 г.). След съветизацията на България е обявено, че професэрът е ''„създал расова теория в българската археология”'' , обявен е за „''чужд политически агент у нас”, че "е в основата на всички антисъветски хипотези и настроения, насаждани от реакционни буржоазни елементи.“'' <ref>Известия на Археологическия музей, С., 1950, кн. XVII, с. 431-480.</ref><ref>[http://danielabel.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80-%D0%B3%D0%B5%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D0%B5%D1%85%D0%B5%D1%80-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%B5/ Даниела Беличовска, Професор Геза Фехер]</ref> и комунистическата власт не го допуска повече в страната. Напуснал България 3 септември 1944 г. за кратко работна пътуване до Цариград той 4 години не е дапускан и в Унгария и е принуден да остане в Истанбул до 1947 г. където чете лекции в университета и прави разкопки в Света София и Топ капу Сарай. Чак в 1948 г. Г. Фехер се завръща в родината си и започва работа в Археологическия отдел на Националния музей в Будапеща. Изследвайки археологическите паметници от IX-X в. той извършва основополагаща научна работа за събирането, определянето и историческата оценка на археологическото наследство на славяните, живели на територията на Унгария. Занимава се главно на разкопките в Залавар. Отива си от този свят ненавършил 65 години на 10 април 1955 г. в Будапеща.
==Трудове==
== Награди ==
* Медал „[[За наука и изкуство]]“ (1927)
* Награда от [[Борис III|Цар Борис III]] (1934) <ref>ЦДА, ф. 177 к, оп. 2, а.е. 517, л. 4.</ref>
== Памет ==
На 26 ноември 2016 г. в пропилея на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] в София с тържествен ритуал е открита паметна плоча "Венец на достойнството за проф. Геза Фехер" - първата в мемориалната ''"Алея на приятелите на България"''<ref>[http://www.skat.bg/videos/news/201616-11/news_16-11-27_3.mp4 С откриване на паметна плоча на големия унгарски приятел на България проф. Геза Фехер от арх. Миломир Богданов и д-р Костадин Георгиев - Калки в присъствието на медиите, членовете на общество ОРБАН, на Дружеството за Хърватско-българско приятелство и много гости от научните и патриотичните граждански среди и организации започна Втората Боянска конференция "Европейският съюз - съюз на национални държави срещу ислямизацията" организирана от "Боянския клуб за подкрепа на българската държаност и нация" и Дунавската академия "Св. Наум Охридски", Новини ТВ СКАТ 26.11.2017 г.]</ref>
==Източници==
|
