Син (митология): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
форматиране: 2x нов ред, 2x тире, 12 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{към пояснение|Син|Син}}
[[Image:Khashkhamer seal moon worship.jpg|thumb|250px|Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от [[Ишкун-Си]], около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най вероятно е [[Ур-Наму]], полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от [[ламма]]. Присъствието на Син е под формата на полумесец.]]
 
'''Син''' ([[акадски език|от акадски език]]: '''Сън<ref>бел. прев.: оттук се предполага, че е произкодът на глагола ''сънувам'', на испански сън е ''суеньо''.</ref>''', '''Суен'''; [[шумерски език|на шумерски]]:'''Нанна<ref>бел. прев: от името на Нанна, се предполага, че идва приспивното ''"нани„нани-на"на“''</ref>''') е [[шумер]]ски [[бог]] в [[Месопотамска митология|месопотамската митология]]. Той е [[луна|лунният]] бог и син на божествата [[Енлил]] и [[Нинлил]]. Неговият свещен град е [[Ур]]. Името ''Нанна'' е с [[шумерия|шумер]]ски произход и означава „осветителят.“
 
'''Син''' ([[акадски език|от акадски език]]: '''Сън<ref>бел. прев.: оттук се предполага, че е произкодът на глагола ''сънувам'', на испански сън е ''суеньо''.</ref>''', '''Суен'''; [[шумерски език|на шумерски]]:'''Нанна<ref>бел. прев: от името на Нанна, се предполага, че идва приспивното ''"нани-на"''</ref>''') е [[шумер]]ски [[бог]] в [[Месопотамска митология|месопотамската митология]]. Той е [[луна|лунният]] бог и син на божествата [[Енлил]] и [[Нинлил]]. Неговият свещен град е [[Ур]]. Името ''Нанна'' е с [[шумерия|шумер]]ски произход и означава „осветителят.“
== История ==
Главното [[светилище]] на Нанна в град Ур се е наричало ''E-гиш-шир-гал'' („дом на голямата /великата/ светлина“). Син, впоследствие идентифициран с Нанна, имал светилище край [[Харан]] (Харран) наречено ''E-кхул-кхул'' („дом на радостите“). На печати той е изобразяван като старец с падаща брада и със символ '''полумесецът'''<ref>виж още [[Ислям]], [[полумесец]], [[Мека]]</ref>. В [[астрология|астрално]]-[[теология|теологичната]] система е [[нумерология|представян от числото]] 30 и от луната. Това число вероятно се отнася до средния брой дни в един лунен месец (точният брой всъщност е ≈29.53 дни), премерен между две последователни новолуния.
 
Лунният бог е персонификация на мъдростта, отнасяща се до постиженията на древните учени [[астроном]]и, за които наблюденията на [[лунни фази|фазите на луната]] са били важен фактор в развитие на математическите и умения. Тенденцията за централизиране на вселенската власт е довела до установяване на [[доктрина]]та за троицата <ref>виж още [[Света Троица]], [[старозаветна Троица]]</ref>, състояща се от ''Син'', ''[[Шамаш]]'' и ''[[Ищар]]'', съответно олицетворяващи '''луната''', '''слънцето''' и '''планетата [[Венера (планета)|Венера]]''' (зорница/вечерница).
 
Наричан Син във [[Вавилон]] и [[Асирия]] и почитан в [[Харан]], той носел брада, направена от [[лапис лазули]] и яздел крилат [[бик]]. Негова съпруга била [[Нингал]] („Великата Дама“), която му родила син - – [[Уту]] („Слънце“) и дъщеря - – [[Инанна]] (''Инанна'' се смята да е шумерското име на богинята Ищар). Други символи освен полумесеца са крилатият бик (идва от името на баща му, [[Енлил]], „Небесният бик“) и триножникът, който вероятно е статив за лампа.
 
Важен шумерски текст („Енлил и Нинлил“)<ref>{{cite web |url=http://etcsl.orinst.ox.ac.uk/section1/tr121.htm |title=Enlil and Ninlil: translation}}</ref> разказва за слизането на Енлил и Нинлил (бременна с Нанна/Суен) в подземния свят/ада. Там се показват три „замествания“ за да се позволи на Нанна/Суен да излезе на бял свят. Историята има сходство с друг текст известен под името „Слизането на Инанна“.
 
Наричан Син във [[Вавилон]] и [[Асирия]] и почитан в [[Харан]], той носел брада, направена от [[лапис лазули]] и яздел крилат [[бик]]. Негова съпруга била [[Нингал]] („Великата Дама“), която му родила син - [[Уту]] („Слънце“) и дъщеря - [[Инанна]] (''Инанна'' се смята да е шумерското име на богинята Ищар). Други символи освен полумесеца са крилатият бик (идва от името на баща му, [[Енлил]], „Небесният бик“) и триножникът, който вероятно е статив за лампа.
 
Важен шумерски текст („Енлил и Нинлил“)<ref>{{cite web |url=http://etcsl.orinst.ox.ac.uk/section1/tr121.htm |title=Enlil and Ninlil: translation}}</ref> разказва за слизането на Енлил и Нинлил (бременна с Нанна/Суен) в подземния свят/ада. Там се показват три „замествания“ за да се позволи на Нанна/Суен да излезе на бял свят. Историята има сходство с друг текст известен под името „Слизането на Инанна“.
 
== Култови средища ==
Двете основни средища на почитанието към ''Син'' са били [[Ур]] на юг и [[Харан]] на север. [[Култ]]ът се е разпрострял и до други центрове; храмове на лунния-бог се намират във всички големи градове на Вавилон и Асирия.
 
Често е определян като ''Ен-зу'' или „господар на мъдростта.“ През периода от около [[2600 пр.н.е.|2600]]-[[2400 пр.н.е.]]), когато градът държава Ур е управлявал по-голямата част от долината на река [[Ефрат]] Син е представлявал глава на [[пантеон]]а на месопотамските божества. От този период датират епитетите „баща на боговете“, „главен бог“, „творец на всичко“ и други подобни.
 
== Източници ==
 
<references/>
 
Line 30 ⟶ 27:
 
== Външни препратки ==
* '''Tamara M. Green,''' ''The City of the Moon God: Religious Traditions of Harran''. E.J. Brill, Leiden, 1992, 232 pages. ISBN 9004095136
 
[[Категория:Месопотамия]]