Разлика между версии на „Робърт Макклур“

м
смяна шаблон; форматиране: 5x тире, 4x тире-числа, 3x кавички, 4 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
(→‎top: Уикипедия:Пояснителни страници: английски →‎ английски език редактирано с AWB)
м (смяна шаблон; форматиране: 5x тире, 4x тире-числа, 3x кавички, 4 интервала, нов ред (ползвайки Advisor))
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Робърт Макклур
| портретиме-оригинал = Robert John =Le RobertMesurier McClure.jpg
| описаниекатегория = ирландски= изследовател
| описание = английски изследовател
| роден-място = [[Уексфорд]], [[Ирландия (остров)|Ирландия]]
| портрет =
| починал-място = [[Портсмът]], [[Великобритания]]
| портрет-описание =
| роден-място = [[Уексфорд]], [[Ирландия (остров)|Ирландия]]
| починал-място = [[Портсмът]], [[Великобритания]]
| националност = {{Ирландия}}<br>{{Англия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател
| област =
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял =
| подпис = }}
}}
Сър '''Робърт Джон ле Мезюре Макклур''' (на [[английски език{{lang-en|английски]] ''Robert John Le Mesurier McClure''}}) ([[28 януари]]е [[1807Англия|английски]] - [[17 октомвриизследовател]] [[1873]]) английски изследовател на [[Арктика]] от [[Ирландия (държава)|ирландски]] произход.
 
== Ранни години (1807 -1848) ==
Сър '''Робърт Джон ле Мезюре Макклур''' (на [[английски език|английски]] ''Robert John Le Mesurier McClure'') ([[28 януари]] [[1807]] - [[17 октомври]] [[1873]]) английски изследовател на [[Арктика]] от ирландски произход.
Роден ве Уексфорд,на [[Ирландия28 януари]] [[1807]] година в [[Уексфорд]], Ирландия, в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръководството на чичо си. През 1824 г. постъпва във [[Военноморски флот|военноморския флот]] и 12 години по-късно е първото му запознаване с [[Арктика]]. Участва в експедицията на [[Джордж Бак]]. След завръщането си от експедицията е произведен в лейтенант. През 1838-1839 г. извършва плавания дочин [[Канада]],Лейтенант а следващите години, до 1846 г. участва в създаването на военноморски бази в [[Канада]] и на [[Големи Антилски острови(флот)|Големите]] и [[Малки Антилски острови|Малките Антилски о-вилейтенант]].
 
През 1838 – 1839 г. извършва плавания до [[Канада]], а следващите години, до 1846 г., участва в създаването на военноморски бази в Канада и на [[Големи Антилски острови|Големите]] и [[Малки Антилски острови|Малките Антилски о-ви]].
== Ранни години ==
Роден в Уексфорд, [[Ирландия]] в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръководството на чичо си. През 1824 г. постъпва във военноморския флот и 12 години по-късно е първото му запознаване с [[Арктика]]. Участва в експедицията на [[Джордж Бак]]. След завръщането си от експедицията е произведен в лейтенант. През 1838-1839 г. извършва плавания до [[Канада]], а следващите години, до 1846 г. участва в създаването на военноморски бази в [[Канада]] и на [[Големи Антилски острови|Големите]] и [[Малки Антилски острови|Малките Антилски о-ви]].
 
== Изследователска дейност (1848 – 1854) ==
Две години по-късно (1848-1849) се присъединява към експедицията на [[Джеймс Кларк Рос]], изпратена да търси [[Джон Франклин]].
=== Учатстие е експедицията на Джеймс Рос (1848 – 1849) ===
През 1848 се присъединява към експедицията на [[Джеймс Кларк Рос]], изпратена да търси [[Джон Франклин]], с корабите „Ентърпрайз“ и „Инвестигейтър“. Зимуват на остров [[Принц Леополд]], където оборудват склад с хранителни припаси и материали, който впоследствие помага на много от следващите експедиции в района. В края на август 1849 корабите се освобождават от ледения плен и през ноември 1849 година се завръщат в Англия, без да намерят никакви следи от експедицията на Франклин и без да извършат някакви съществени открития.
 
=== Откриване на Северозападния проход (1850 – 1854) ===
Веднага след завръщането си от [[Арктика]] през 1850 г., Макклур е назначен за командир на кораба "Инвестигейтър"„Инвестигейтър“ в нова експедиция 1850-1853, целта на която била същатае отново търсене на [[Джон Франклин]] и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива [[Северозападен морски път|Северозападния проход]].
 
През 1850 г. от [[Тихия океан]] през [[Берингов проток|Беринговия проток]] и море [[Бофорт (море)|Бофорт]] в източно направлениянаправление прониква в широкия залив [[Амундсен (залив, в Канада)|Амундсен]]. Тръгва на север и на 119º 36` з.д. открива южния в ход на протока [[Принц Уелски (протокостров, Канада)|Принц Уелски]] (между остров [[Банкс (остров)|Банкс]] на северозапад и остров [[Виктория (остров)|Виктория]] на югоизток). Зимува в централната част на протока Принц Уелски на {{coord|72|50|N|117|55|W|}}. През късната есен е проведен поход на север от местозимуването и на 26 октомври е открит северния вход на протока Принц Уелски и последния, най-западния (протока [[Макклур (проток)|Макклур]], между Банкс на юг и островите [[Принц Патрик]] и [[Мелвил (остров, Канада)|Мелвил]] на север) от поредицата протоци, съставляващи Северозападния проход.
 
През пролетта на 1851 г., Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд, под командването на лейтенант Кресуел (''Cresswell''), открива и изследва южния и западния бряг на остров [[Банкс (остров)|Банкс]]. Южният отряд, под командването на лейтенант Хасуел, открива северозападната част на остров [[Виктория (остров, Канада)|Виктория]] – п-ов [[Принц Алберт (полуостров)|Принц Алберт]] и залива [[Принц Алберт (залив)|Принц Алберт]] ({{coord|71|20|N|117|00|W|}}). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат, заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите [[Ричард Колинсън (залив)|Ричард Колинсън]] ({{coord|72|45|N|113|52|W|}}) и [[Уиниат]] ({{coord|72|36|N|110|52|W|}}). През лятото Макклур прави опит да се придвижи с "Инвестигейтър" в североизточно направление до остров Мелвил, но достига до 73º 44` с.ш., където е спрян от ледове. Тогава англичаните решават да се върнат обратно, заобикалят от юг и запад остров [[Банкс (остров)|Банкс]] и навлизат от запад в протока Макклур, където корабът отново е спрян от непроходими ледове и зимува в залива Мерси, на северното крайбрежие на Банкс, на {{coord|74|06|N|118|57|W|}}, като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от цинга.
 
През лятото Макклур прави опит да се придвижи с „Инвестигейтър“ в североизточно направление до остров Мелвил, но достига до 73º 44` с.ш., където е спрян от ледове. Тогава англичаните решават да се върнат обратно, заобикалят от юг и запад остров Банкс и навлизат от запад в протока Макклур, където корабът отново е спрян от непроходими ледове и зимува в залива [[Мерси (залив)|Мерси]], на северното крайбрежие на Банкс, на {{coord|74|06|N|118|57|W|}}, като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от [[цинга]].
През април 1852 г. Макклур и екипажат му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат се на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 г. достига от изток [[Уилям Едуард Пари]] и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 г. хората са спасени от експедицията на [[Едуард Белчер]], които намират писмото на Макклур и през септември 1854 г., след ново – четвърто зимуване, се завръщат в [[Англия]] заедно с екипажа на [[Едуард Белчер]]. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.
 
През април 1852 г., Макклур и екипажатекипажът му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат се на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 г. достига от изток [[Уилям Едуард Пари]] и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 г. хората са спасени от експедицията на [[Едуард Белчер]], които намират писмото на Макклур и през септември 1854 г., след ново – четвърто зимуване, се завръщат в [[Англия]] заедно с екипажа на [[Едуард Белчер]]. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.
== Следващи години ==
След завръщането си през 1854 г. Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани [[Едуард Белчер]] и [[Френсис Макклинток]] и старшите офицери са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур, за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 г. в Лондон излиза от печат книгата му: ''"Discovery of the North West Passage"''.
 
== Следващи години (1854 – 1873) ==
От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин вицеадмирал през 1867 г., а през 1873 - пълен адмирал. Същата година на 17 октомври почива в [[Портсмут]] и е погребан в [[Лондон]].
След завръщането си през 1854 г., Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани [[Едуард Белчер]] и [[Френсис Макклинток]] и старшите офицери, са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур, за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 г. в Лондон излиза от печат книгата му: ''"Discovery„Discovery of the North West Passage"Passage“''.
 
От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин [[вицеадмирал]] през 1867 г., а през 1873 - – пълен [[адмирал]]. Същата година на [[17 октомври]] почиваумира в [[ПортсмутПортсмът]] ина е66-годишна погребанвъзраст. Погребан е в [[Лондон]].
 
== Памет ==
'''Неговото име носят:'''
* кратер на [[Луната]];
* нос Макклур ({{coord|74|33|N|121|18|W|}}) на северния бряг на остров [[Банкс (остров)|Банкс]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* нос Макклур ({{coord|72|54|N|96|41|W|}}) най-северната точка на остров [[Пандора (остров)|Пандора]] в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]];
* о-ви Макклур ({{coord|70|22|N|147|25|W|}}) в [[море Бофорт]], покрай северното крайбрежие на [[Аляска]];
* проток Макклур ({{coord|74|40|N|117|40|W|}}) в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]], между островите [[Мелвил (остров, Канада)|Мелвил]] на север и [[Банкс (остров)|Банкс]] на юг.
 
== Източници ==
<references />
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001 г., стр. 279- – 281. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Северной Америки'', М., 1962., стр. 374- – 377, 382- – 384. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
 
{{СОРТКАТ:Макклур, Робърт Джон}}