Захарий Доспевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
форматиране: 5x тире, 3x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 3:
| категория = зограф
| описание = български живописец
| роден-място = [[Самоков]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Пловдив]], [[България]]
}}
Ред 9:
 
== Биография ==
Роден е в 1834 година в Самоков. Син е на [[Димитър Зограф]] и племенник на [[Захарий Зограф]].<ref name="ЕБ 418"/> Учи при баща си заедно с братята си [[Иван Доспевски|Иван]], [[Никола Доспевски|Никола]] и [[Станислав Доспевски|Станислав]] учи иконопис и чиракува.
 
През 1862 година, след смъртта на баща си, се заселва със семейството си в [[Щип]].<ref name="ЕБ 418"/> До 1876 година работи икони и стенописи в различни църкви в Североизточна Македония. Негови са иконите за иконостаса на църквата „[[Успение Богородично (Ново село, Щипско)|Успение Богородично]]“ в Щип (1858 - – 1861).<ref name="ЕБ 418"/> Рисува икони за църквите „[[Свети Йоан Кръстител (Кратово)|Свети Йоан Кръстител]]“ в Кратово,<ref name="ЕБ 418"/> „Свети Прохор“ в [[Пчински манастир|Пчинския манастир]],<ref name="ЕБ 418"/> „[[Успение Богородично (Пантелейски манастир)|Успение Богородично]]“<ref name="ЕБ 418"/><ref name="Брегалничка епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bregalnickaeparhija.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=55:2009-12-18-17-20-37&catid=35:2010-01-15-21-58&Itemid=55 | заглавие = Кочанско архиерејско намесништво | достъп_дата = 31 март 2014 г | издател = Брегалничка епархија }}</ref> в село Пантелей, Кочанско. В 1873 година рисува икони за църквата „[[Възнесение Господне (Бели)|Свето Възнесение Господне]]“ в село [[Бели]], Кочанско,<ref name="ЕБ 418"/> а на следната 1874 година за „[[Света Троица (Нивичани)|Свети Дух]]“ в село [[Нивичани]], Кочанско.<ref name="ЕБ 418"/>
 
Още за следните църкви и манастири е известно, че има икони и стенописи, зографисани от Захарий Доспевски:
* 1861 – [[Света Богородица (Бобошево)|църквата „Света Богородица“]] в [[Бобошево]], Кюстендилско (подпис: ''Захарий Димитриевич, 1861''),<ref name="eiib">''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 1, Издателство на БАН, София, 1980, стр. 261</ref>
* 1862 – църквата „Свети Никола“ в [[Самоков]] (подпис: ''писа Захария Д. 1862''),<ref name="eiib" />
* 1866–18681866 – 1868 – [[Лесновски манастир]].<ref name="eiib" />
 
След [[Априлското въстание]] бяга в [[Солун]], където е заловен и съден за участие в освободителното движение и е заточен в Мала Азия. По пътя успява да избяга в Яфа и оттам в Йерусалим,<ref name="ЕБ 418"/> където зографисва църквата на манастира „Свети Сава Освещени“ и рисува икони за някои йерусалимски манастири.
 
През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив.<ref name="ЕБ 418"/> Умира през 1889 година.
Ред 25:
 
== Литература ==
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с. 198- – 199;
* Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. – Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 27- – 30.
 
== Бележки ==