Кавички: Разлика между версии

* при [[пряка реч]] или [[цитат|цитиране]] на чужда реч (например, ''„Дали да ѝ кажа истината“ — – чудех се аз'').

Кавичките се появяват (в писмените текстове) в Европа най-напред около 1450 г., но и след това е трябвало да минат още няколко столетия, докато се наложат. Те са наследник на т.нар. ''diplé'' (от гр. „двоен“ съобразно двете черти на знака „>“), с чиято помощ най-напред в полето на античните гръцки ръкописи е било отбелязвано началото на новите абзаци, а от VII в., макар и не особено последователно, в средновековните ръкописи - – цитатите от Библията (други ръкописни знаци, употребявани със същата цел, са били: „V“, „Y“, „7“ или „s“). Като препинателни знаци за (отварящи и затварящи) кавички в пунктуацията на българския език е възприет немският тип символи: напр. '''„'''кавички'''“''' - – '''„'''Anführungszeichen'''“''' (т.е.: '''„'''...'''“'''); за разлика от френския: '''«'''guillemets'''»''', възприет също в руския (т.е.: '''«'''...'''»'''); и от английския: '''“'''quotes'''”''' (т.е.: '''“'''...'''”''').