Антифашизъм: Разлика между версии

[[Българска марксистка историография|Българската марксистка историография]] определя действията на българските леви сили против местнатапубличната власт като антифашизъм още по времето на [[Юнско въстание|Юнското въстание]] през 1923 г..<ref>Фол, Александър, Васил Гюзелев и др. Кратка история на България, под редакцията на чл.-кор. проф. Илчо Димитров, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 329, глава Юнско антифашистко въстание. Георги Димитров пише „Ако Комунистическата партия ...се беше съединила със здравите сили в Земеделския съюз и бе се обявила решително против фашистките съзаклятници, фашисткия преврат без всякакво съмнение щеше да бъде смазан“ </ref> Според комунистически източници, [[Септемврийското въстание]] през 1923 година се определя от историографията като „...първото в света антифашистко въстание“ <ref>Фол, Александър, Васил Гюзелев и др. Кратка история на България, под редакцията на чл.-кор. проф. Илчо Димитров, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 339</ref>, т.е. като първата антифашистка проява, независимо че фашистката идеология като политическа доктрина се развива и става държавна политика по-късно в Италия.