Струмица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 36:
Градът се споменава под името '''Астраион''' за първи път от римския историк [[Тит Ливий]] във връзка с убийството на Деметрий, братът на последния цар на [[Древна Македония]] [[Персей (цар)|Персей]] (179 – 168 пр. Хр.). Името Астраион произлиза от името на [[пеони|пеонското]] племе [[астраи]].
 
От края на II и началото на III век сл.н.е. градът е известен в историческите извори с името '''Тивериопол'''. В 362 година по време на гоненията срещу християнската църква при управлението на император [[Юлиан Апостат|Юлиан Отстъпник]] в Тивериопол пострадват така наречените [[Свети Петнадесет тивериополски мъченици]].
 
След заселването на [[славяни]]те на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] градът получава настоящето си име. В IX век Струмица влиза в пределите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] и е център на [[комитат]]. След [[Битка при Беласица|битката при Беласица]] в 1014 година градът попада под [[Византия|византийска]] власт.
 
След 1019 година Струмица е многократно споменавана, като една от основните митрополитски епархии на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|173}}</ref> През XI—XII в. градът eе описан като богат с обработени полета, лозя и градини.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref>
 
В 1334 година сръбският владетел [[Стефан Душан]] превзема Струмица заедно с [[Прилеп (град)|Прилеп]] и [[Охрид]].<ref>Dobson, Richard Barrie: ''Encyclopedia of the Middle Ages'', Editions du Cerf, 2000, стр. 1044, ISBN 9781579582821. Retrieved 19 April 2011.</ref>
 
=== В Османската империя ===
 
[[File:Strumitsa-panorama.jpg|мини|250px|Панорама на Струмица в началото на 20 век.]]
Струмица пада под [[Османско владичество|османска власт]] след [[1395]] година. Градът и неговата околност са включени в състава на [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]], като самостоятелна [[кааза]]. Според османски данъчен [[дефтер]] от [[1519]] година в града живеят 2780 жители, от които 1450 [[християни]] и 1330 [[мюсюлмани]].
Line 99 ⟶ 98:
 
== Население ==
 
Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/macedonia-census.htm | заглавие = „All places: 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 1994, 2002 censuses“| достъп_дата = 17 ноември 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small>
 
Line 110 ⟶ 108:
|1991|34 396
|1994|34 067
|2002|35 311
}}
 
=== Етнически състав ===
 
==== Преброяване на населението през 2002 г. ====
 
Според преброяването от 2002 година градът има 35 311 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
 
Line 167 ⟶ 163:
== Забележителности ==
* катедралната църква на Струмишката епархия – „[[Св. Св. Кирил и Методий (Струмица)|Св. Св. Кирил и Методий]]“
* [[Янкова къща (Струмица)|Къща-музей на Благой Янков - – Мучето]];
* [[Орта джамия (Струмица)|Орта джамия]];
* църква „[[Свети Петнадесет тивериополски мъченици (Струмица)|Свети Петнадесет тивериополски мъченици]]“;