Евдокия Макремволитиса: Разлика между версии

Роман IV обявява за съимпертор Андроник Дука, син на Евдокия и Константин X, въпреки че той е бил държан на страни от властта както от майка си, така и от братята си. Животът на Евдокия с втория ѝ съпруг се оказва доста нещастен. Роман IV е войнствен и упорит и все повече ограничава властта на Евдокия и Михаил VII над империята. След като през 1071 г. Роман IV е заловен от селджукските турци в битката при Манцикерт, Евдокия Макремволитиса и Михаил VII отново застват начело на властта в Константинопол,{{sfn|Chisholm|1911|pp=881–882}} , докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава кесарят [[Йоан Дука (брат на Константин X Дука)|Йоан Дука]], по-малкият брат на Константин X Дука, с помощта на варяжката гвардия принуждава императрицата да остави властта изцяло на Михаил VII и да се оттегли в манастир.{{sfn|Chisholm|1911|pp=881–882}}

 

 

Евдокия Макремволитиса умира като монахиня през 1096 г. Век по-късно византийският историк [[Никифор Григора]] описва императрица Евдокия като ''втора [[Хипатия]]''.{{sfn|Dzielska|1995|p=67}}