Отваря главното меню

Промени

No change in size ,  преди 2 години
м
редакция без резюме
През ХVІ и ХVІІ век в османската местна администрация участвали местни първенци, които трябвало да подпомагат властите при разпределението и събирането на данъците, посрещането и изпращането на куриери и т.н.<ref name="История на Добруджа,120">Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 120</ref> Според закон от [[1726]] година за аяни са се избирали влиятелни жители на градовете и [[нахия|нахиите]], без намесата на съответните [[санджакбей|санджакбейове]]. В прерогативите на санджакбейовете оставало правото да утвърждават избора, за което след съгласуване с бейлербея на [[Румелийски еялет|Румелия]] се издавал документ - аянлък буйрулдусу.<ref name="Грачев,22"> Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22.</ref> Първоначално, в съответствие с милетската система, аяните били представители само на мюсюлманското население. <ref>Аданър, Фикрет. Македонският въпрос, София 2002, с. 41.</ref>
 
Към средата на ХVІІІ век в сферата на дейност на аяните влизали: контрол на правилното разпределение и събирането на данъците, надзор над правилното разпределение на военната повинност и над дейността на органите на местната власт.<ref name="Грачев,22" /> По това време аяните придобили голяма икономическа и политическа мощ и борбите им за повече [[Власт (обществено отношение)|власт]] станали причина за продължителни размирици, обхванали цялата втора половина на столетието. Аяните започнали да заграбват земи, да въоръжават собствени наемни дружини. Нерядко, особено след 80-те години на ХVІІІ век длъжността „аянин“ била взимана насилствено.<ref>Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22-23.</ref> Опирайки се на своите дружини или на подкрепата на [[еничари|еничарските]] части в градовете, между отдлени местни първенци започнали борби за аянската длъжност и привилегиите, които произтичали от нея - ексролатацияексплоатация на [[рая|раята]], сделки със зърнени храни, арендуване на мукатаи и [[маликяне|маликянета]].<ref name="История на Добруджа,120" />
 
В някои случаи срещу произвола на аяните избухвали въстания, каквото е въстанието в [[Ужице|Ужичка]] нахия на [[Смедеревски санджак|Смедеревския (Белградския) пашалък]] в средата на ХVІІІ век, водено от шейх Мехмед.<ref name="Грачев,22" /> Аяните започнали не само войни помежду си, но често и отказвали подчинение на [[Висока порта|Високата порта]]. В [[1757]] година придворният служител Ибрахим, натоварен със събиране на зърно от казите [[Балчик]] и [[Каварна]], бил възпрепятстван от петима аяни, които не го допуснали в града. Едва след намесата на централните власти бунтът бил овладян, а самият Ибрахим бил назначен за аянин.<ref>Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 122-123. Според документите аяните били покровителствани и от местния [[кадия]].</ref>