Дори след разпадането на комунистическия режим федералната структура на Чехословакия е запазена, и заедно с чехословашкият парламент продължават да функционират и в Чешката република и в Словакия. През [[1992]] г. водениминистър-председателят отна чехословакия министър-председателЧехословакия [[Вацлав Клаус]] (също министър-председател на Чешката република) и министър-председателяпредседателят на Република Словакия [[Владимир Мечиар]] се провеждат разговори за бъдещето на федерацията. Изследваните алтернативи са за затягането на връзките между републиките и създаването на по-централизиран режим, създаването на свободна конфедерация или разделянето на две напълно независими държави. На [[17 юни]] словашкият парламент ги представя с ''fait accompli'', като приема Словашката декларация за независимост. След декларацията президентът на Чехословакия [[Вацлав Хавел]] подава оставка. Клаус и Мечиар продължават контактите си, чиято цел бе да се разреши процедурата по разделянето. На [[13 ноември]], чешкия парламент одобрява закон, регулиращ разделянето на собствеността между двете страни, а на [[25 ноември]] одобрява закон, според който Чехословакия ще престане да съществува на [[31 декември]] в 12 през нощта.
