Феноменология: Разлика между версии

Тръгвайки от Хусерл, [[Мартин Хайдегер]] твърди, че преживяването е винаги свързано с акта на познанието, а познанието от своя страна е свързано с разбирането. За разбирането Хайдегер твърди, че е винаги налично – бидейки в света ние разбираме този свят в по-малка или по-голяма степен. Хайдегер събужда една стара идея, че интерпретацията на текстовете е фундаментално кръгова, доколкото разбирането на отделните детайли е винаги основано върху някакво допускане за цяло. Така частта зависи от цялото, но и цялото зависи от частите и по този начин между тях се оформя т.нар. „херменевтичен кръг“. Хайдегеровата философия върху разбирането включва и неговото собствено разбиране за човешкото съществуване. По този начин той осъществява едно частично завръщане към Хусерл, но с цел значително да го обнови. Хайдегеровата идея за предзададеното разбиране е много важна за по-нататъшното развитие на феноменологията, която се концентрира върху интерпретацията и четенето. Т.нар. [[херменевтична феноменология]], чиито главни представители – [[Гадамер]] и [[Пол Рикьор]], се занимават тъкмо с пресъздаденостите на разбирането и теориите за текстовото възприемане. Тук се изследва по какъв начин литературните творби се възприемат различно от различната читателска публика.