Български лев: Разлика между версии

През 1962 г. се извършва втора деноминация - – този път при съотношение 10 към 1, за фиксиране на обменния курс на 1.17 лева = 1 U. S. долар. ISO 4217 кодът е BGL. След това, левът остава сравнително стабилен в продължение на около две десетилетия - – до средата на 1980-те години. Въпреки това, както и валутите на другите комунистически страни, не е свободно конвертируем за западните финансови системи. В периода до 1989 г. левът на теория има златно покритие, като на банкнотите има текст, в който се посочва: "''Банкнотата е обезпечена със злато и всички активи на банката'' ".

През 90-те години два периода на драстична инфлация - – от зимата на 1990 - – 1991 и още по-тежкия - – от зимата на 1996 – 1997 г., значително девалвират лева. Това довежда до установяването на [[Валутен борд|валутния борд]] през 1997 година и фиксирането на курса на лева към германската марка на 1 марка = 1000 лева.