Присян: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
Най-старите писмени сведения за селото са в османски [[джелепкешани|джелепкешански]] регистър от [[1576]]-[[1577]], в който селото е отбелязано като ''Пиресион'' с осем домакинства. В [[1606]] година селото е вписано като ''Персиян'' във [[войнуци|войнушки]] списък.<ref>Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборнк 7, Пирот 1985, с. 27.</ref>. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Знеполе|Изнебол]] от [[1623]]-[[1624]] година селото е отбелязано под името ''Присяни-и-кючюк'' с 5 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 294.</ref>
 
Според сърбскиясръбския автор Мита Ракич в 1879 година Присян има 46 къщи, 422 жители (203 мъже и 219 жени).<ref>Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.</ref>
 
Пътят от Пирот до Присян е изграден през 1885 година от сръбската армия.<ref>Спасић, Часлав Р. Присјан, Пирот 2001, с. 10.</ref> Първото училище в селото е изградено през 1909 година и започва да функционира от 5 януари следващата година.<ref>Спасић, Часлав Р. Присјан, Пирот 2001, с. 97.</ref>