Готически роман: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ognyan61 (беседа | приноси)
Ognyan61 (беседа | приноси)
Ред 20:
 
== Ранни готически романи ==
Пример за ранен готически роман е ''Старият английски барон”барон'' (1778) от Клара Рийв, който заимства главния сюжет от ''Замъкът Отранто.'' Рийв го адаптира към нуждите на времето, като намира баланса между фантастичните елементи и реализма от 18-ти век.
 
[[Ан Радклиф]] пък развива техникатапохвата на обяснениет. нанар. свръхестественото"обяснено свръхестествено"<ref>E.J. Clery, "The Supernatural Explained," ''The Rise of Supernatural Fiction 1762-1800'' Cambridge; Cambridge UP, 1995: 106-171</ref>, като посочвапървоначално нещоописва привиднонаглед свръхестественонеправдоподобни, чийтоплашещи причинии евентуалноужасяващи бихаявления, могликоито дав бъдатхода отнесенина къмдействието се оказва, че се дължат на естествени причини и природатазакономерности. Заради успеха на стила си, тя имала много последователи и била високо ценена от английски романтици. Освен това Радклиф представя и мрачния образ на готическия злодей в ''Сицилиански романс'' (1790). Нейните романи, особено „''Потайностите на Удолфо”'' (1794), имат огромен успех. Писателката въвежда нова естетика в жанра посредством посмъртно публикуваното нейно есе диалог ''„За свръхестественото в поезията”''<ref>Ann Radcliffe, '"On the Supernatural In Poetry', in:" ''The New Monthly Magazine and Literary Journal'', vol 16, no. 1, 1826, 145-152</ref>, разграничавайки ужаса и страха в готическата фикция.
 
== Пародия на готическия роман ==
Крайностите, стереотипите и абсурдите на традиционната готика я правят обширна територия за сатирата. Най-известната пародия на готическия роман е романът на [[Джейн Остин]] ''„АбатствотоАбатството Нортангър''”' (1818), където главната героиня, след прекалено често четене на готически романи си внушава, че е героиня от роман на Ан Радклиф и си представя убийства и злодеяния навсякъде. Проучване на експерта по готически разкази Монтегю Съмърс установява, че заглавията, които Остин избира за книгите си, не са просто плод на нейното въображение, а действително са съществували преди това като заглавия на други текстове. Това стимулира интересът към готическото и тези текстове започват да се печатат на ново.
 
Друг пример за пародия на готическия роман е ''„Героинята''”' (1813) на Итън Станърд Барет, в който образът на главната героиня наподобява този от романа на Остин. Барет моделира реалност според стереотипите и типичната сюжетна структура на готическия роман, които водят до поредица от абсурдни събития, прерастващи в катастрофи.