Отваря главното меню

Промени

м
форматиране: 12x тире, 3x тире-числа, 2 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor)
}}
[[File:Caribbean general map.png|thumb|Карта на Карибско море]]
'''Карибско море''' ({{lang-es|Mar Caribe}}, {{lang-en|Caribbean Sea}}) е [[периферно море|периферно]] [[затворено море|полузатворено]] [[море]], част от [[Атлантическия океан]]. На запад граничи с [[Централна Америка]], на юг  с [[Южна Америка]], на север  с [[Големи Антили|Големите Антили]], а на изток  с [[Малки Антили|Малките Антили]]. На северозапад [[Юкатански пролив|Юкатанският пролив]] го свързва с [[Мексикански залив|Мексиканския залив]], а на югозапад изкуственият [[Панамски канал]] го съединява с [[Тихи океан|Тихия океан]].
 
Карибско море се намира между 9° и 22° с. ш. и между 89° и 60° з. д., като площта му е 2 753 000 км². На юг водите му мият бреговете на [[Венецуела]], [[Колумбия]] и [[Панама]], на запад  с [[Коста Рика]], [[Никарагуа]], [[Хондурас]], [[Гватемала]], [[Белиз]] и [[Мексико|мексиканския]] полуостров [[Юкатан]], на север  с [[Куба]], [[Хаити]] и [[Доминиканската република]], а на изток  със страните на Малките Антили (виж [[Карибски държави]]).
 
== Геология ==
Карибско море е разположено върху Карибската [[Тектоника на плочите|тектонична плоча]]. Теориите за възрастта му варират от 20 000 до 570 млн. години. Дъното на морето е разделено на четири части, всяка от които отделена от останалите чрез [[хребет]]и и подводни планински вериги. Най-голямата дълбочина на морето е измерена в Кайманската падина - – 7 686 метра. Между [[Мексико]] и [[Куба]] е разположен Юкатанския провлак, който отделя Карибско море от [[Мексиканския залив]].
 
Района около Карибско море е силно сеизмичен, с висока концентрация на подводни [[земетресение|земетресения]], които понякога образуват опустошителни вълни [[цунами]]. Научна информация разкрива, че в последните 500 години е имало над 10 земетресения с магнитуд над 7.5 в този район. Най-скорошното катастрофално земетресение в района е [[Земетресение в Хаити (2010)|земетресението на 12 януари 2010 г.]], поразило [[Хаити]].
За първи път европейците достигат до Антилските острови още с първата експедиция на [[Христофор Колумб]] през 1492 година. Те са и сред първите части от [[Америка|Новия свят]], колонизирани от европейците. Още през 1495 година [[Испания|испанските]] владетели дават разрешение на всички свои поданици, които имат желание, да заминат за новооткритите земи. През следващите десетилетия Карибско море се превръща в средоточие на испанските завоевателни експедиции към различни части на Америка, както и на транспортните и търговски пътища и на свързаното с тях [[пиратство]]. Засилващата се заплаха от пиратството довежда до изграждането на първите укрепления в ключови испански пристанища, като [[Картахена (Колумбия)|Картахена]] и [[Хавана]]. Нуждата от работна ръка за мините и селското стопанство в новите колонии дава тласък на вноса в Карибския регион на голям брой [[Робство|роби]] от [[Африка]].
 
През първите десетилетия след откриването на Америка Карибско море е под пълния контрол на Испания. Не след дълго обаче натам се насочват интересите и на други европейски държави, като [[Англия]] и [[Франция]]. Французите успяват да завладеят [[Мартиника]] и [[Гваделупа]], а англичаните - – [[Антигуа]], [[Монсерат]], [[Барбадос]] и [[Ямайка]], лишавайки испанците от някои от техните най-ценни владения в региона. През 1625 година английските и френски пирати и [[буканиер]]и създават своя база на остров [[Тортуга]], откъдето до края на столетието организират нападения срещу испански кораби и дори пристанищни градове по карибското крайбрежие. През втората половина на 17 век друга важна пиратска база е [[Порт Роял]] в Ямайка.
 
[[Файл:Carte antilles 1843.jpg|thumb|left|200px|Френска карта на ''Антилско море'' и островите, 1843 г.]]
От началото на 19 век започва процеса на получаване на независимост от повечето страни в Карибския регион от европейските си метрополии, макар че и до днес там има няколко френски, британски и нидерландски владения. В резултат на [[Хаитянска революция|въстанието на робите]], френската колония [[Сан Доминго]] първа получава независимост през 1804 г. Останалата част от Еспаньола е завоювана от хаитяните през 1821 г., но през 1844 г. на тази територия е [[История на Доминиканската република|образувана Доминиканската република]]. След [[Война за независимост на Куба|серия от войни]], Куба ([[Испано-американска война|при намесата на САЩ]]) получава независимост от Испания през 1898 г., а остров [[Пуерто Рико]] преминава към Съединените американски щати, които започват да играят доминираща роля в региона. През 1903 г., при участието на САЩ след отделянето на [[Панама]] от Колумбия, е започнат строежа на [[Панамски канал|Панамския канал]], свързващ Карибско море с [[Тихи океан|Тихия океан]]. Той е открит на 15 август 1914 г. и се намира под американско управление до 31 декември 1999 г. През 1917 г. Дания продава на САЩ владенията си, които получават името [[Американски Вирджински острови]]. В периода от 1958 до 1962 г. голяма част от контролираните от Великобритания острови са отделени във [[Федерация Западна Индия|Западноиндийска федерация]], кояторая скоро се разпада на отделни държави.
 
На 12 декември 2001 г. държавните глави и правителствата на страните-членки на [[Асоциация на карибските държави|Асоциацията на карибските държави]] се събират на остров [[Маргарита (остров)|Маргарита]] (Венецуела) и подписват „Маргаритската декларация“, която признава Карибско море за общо наследство и безценен актив, и задават курс на сътрудничество на страните по въпросите за търговията, туризма, транспорта и ликвидирането на последствията от стихийни бедствия.<ref>{{cite web|date=December 11—1211 – 12, 2001|url=http://www.acs-aec.org/Summits/III_summit/English/Declaration_eng.htm|title=Declaration of Margarita|publisher=Association of Caribbean States|accessdate=2009-03-12|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8au8A5|archivedate=2011-08-13}}</ref> На 29 юли 2005 г., на среща в град [[Панама (град)|Панама]], членовете на асоциацията подтвърждават намеренията си.
 
=== История на изследванията ===
Продължавайки изследванията на новите земи, испанският [[конкистадор]] [[Алонсо де Охеда]] открива през 1499 г. остров [[Кюрасао]] и езерото [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]],<ref>[http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00056/52500.htm|title=Охеда БСЕ]</ref> а експедиция под ръководството на [[Родриго де Бастидас]] и [[Васко Нунес де Балбоа]] изследва устието на река [[Магдалена (река)|Магдалена]] и около 1 000 km крайбрежие, включително Дариенския залив и залива [[Ураба]].<ref>{{cite web|url=http://www.slovopedia.com/2/193/209533.html|title=Бастидас Родриго|work=Большой энциклопедический словарь|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dEsQ8|archivedate=2011-08-13}}</ref> През 1507 г. [[Мартин Валдземюлер]], по данни от дотогавашните изследвания, съставя [[карта на Валдземюлер|свой вариант на карта на света]], в която за първи път се появява името ''[[Америка]]''. Тридесет години по-късно, през 1538 г., фламандският картограф [[Герардус Меркатор]] издава карта, на която целият нов континент е наречен Америка.<ref name="gulf">{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/|title=Mexican Gulf Exploration History|publisher=gulfbase.org|accessdate=2009-04-01|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dxa9J|archivedate=2011-08-13}}</ref>
 
Значителен принос в изучаването на природата на Карибско море в края на 17 век внася английския [[пират|буканиер]] и изследовател [[Уилям Дампир]].<ref name="britannica" /> Немският пътешественик и изследовател [[Александър фон Хумболт]] посвещава няколко години (1799—18041799 – 1804) на изучаването на географските, геологичните, климатичните и биологичните характеристики на региона.
 
През 1856 г. във френско навигационно ръководство се появява точна карта на Карибско море, включваща схема на преобладаващите течения.<ref>{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/kerhallet.php|title=Map by De Kerhallet, 1853|publisher=gulfbase.org|accessdate=2009-04-01|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8ehX5t|archivedate=2011-08-13}}</ref> През 1873 г. Карибско море е изучавано в хода на британската експедиция на „Чалънджър“, след което в периода 1877—18891877 – 1889 г. този район е изследван по-подробно от американците.<ref name="britannica">{{cite web|author=Robert James Menzies, John C. Ogden.|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/95846/Caribbean-Sea|title=Caribbean Sea (sea, Atlantic Ocean)|work=Britannica Online Encyclopedia|accessdate=2009-05-01|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8fr6pF|archivedate=2011-08-13}}</ref> От 1872 до 1878 г. сътрудниците на [[NOAA]] провеждат точни [[хидролокатор|сонарни]] измервания и съставят първата съвременна [[Батиметрия|батиметрична]] карта на Карибско море и Мексиканския залив.<ref>{{cite web|url=http://oceanexplorer.noaa.gov/history/timeline/timeline.html|title=History of NOAA Ocean Exploration|publisher=[[NOAA]]|accessdate=2009-04-01|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8fENqA|archivedate=2011-08-13}}</ref>
 
Датски и американски експедиции от 1913 до 1930-те години, включително изследвания през 1934 г., проведени от [[Океанографски институт в Уудс Хол|Океанографския институт в Уудс Хол]] с помощта на кораба „Атлантис“,<ref name="gulf" /> полагат началото на систематичното изучаване на басейна на Карибско море, което продължава и до наши дни. Появата на [[акваланг]]а и изследователските подводници довежда до засилване на научната активност през втората половина на 20 век.<ref name="britannica" />
 
== Релеф ==
Повърхността на Карибската плоча е разделена на пет котловини: Гренадска (дълбочина 4 120 m), Венецуелска (5 420 m<ref name="bse">[http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00032/67200.htm|title= БСЕ. КарибскоeКарибское море]</ref> или 5 630 m<ref name="britannica" />), Колумбийска (4 532 m<ref name="bse" /> или 4 263 m<ref name="britannica" />), Кайманова (Бартлет, 7 686 m) и Юкатанска (5 055 m<ref name="bse" /> или 4 352 m<ref name="britannica" />). Падините са разделени от подводните хребети (вероятно бивши островни дъги) Авес, Беата и Никарагуанското възвишение.
 
Юкатанската котловина е отделена от Мексиканския залив чрез Юкатанския пролив, който е разположен между полуостров Юкатан и остров Куба и има средна дълбочина около 1 600 m. На юг от Юкатанската котловина, от запад на изток се протира Каймановата котловина, частично отделена от Юкатанската чрез Каймановия хребет, който на няколко места се показва над повърхността, образувайки [[Кайманови острови|Каймановите острови]]. Никарагуанското възвишение, имащо форма на триъгълник и средна дълбочина около 1 200 m, се простира от крайбрежието на Хондурас и Никарагуа до остров [[Хаити (остров)|Хаити]]. На това възвишение се намира остров [[Ямайка (остров)|Ямайка]], и по него преминава границата между Каймановата и Колумбийската котловини. Колумбийската котловина на свой ред, е частично отделена от Венецуелската от хребета Беата, който се издига до 2 121 m под морското равнище. Колумбийската и Венецуелската котловини са съединени чрез Арубската пролука, чиято дълбочина достига 4 000 m. Хребетът Авес разделя Венецуелската от малката Гренадска котловина, която от изток е ограничена от дъгата на Малките Антилски острови.<ref name="britannica" />
 
В редицата на Големите Антилски острови има два дълбоки прохода: пролива [[Анегада (пролив)|Анегада]] и [[Наветрен пролив|Наветрения пролив]]. Дълбочината на Анегада се изменя от 1 950 до 2 350 m, а на Наветрения пролива&nbsp;— – от 1 600 до 1 630 m.<ref name="britannica" /><ref>{{cite web|url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/ibcca/ibcca.html|title=International Bathymetric Chart of the Caribbean Sea and the Gulf of Mexico|publisher=[[NOAA]]|accessdate=2009-04-23|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8hKaie|archivedate=2011-08-13}}</ref>
 
{|class="graytable"
=== Брегова линия ===
[[Файл:Guajirapeninsula1.png|thumb|200px|Спътникова фотография на Венецуелския залив и езерото Маракайбо]]
Бреговата линия на Карибско море е силно насечена, някои брегове са гористи, на места – ниски ([[Прикарибска низина]]). В плитководните райони съществуват различни [[корал]]ови отлагания и многобройни [[риф]]ове. На континенталното крайбрежие (западната и южната част на морето) са разположени няколко залива, най-големите от които са [[Хондураски залив|Хондураския]], залива [[Москитос]], [[Дариенски залив|Дариенския]] и [[Венецуелски залив|Венецуелския]]. В северната част се намират заливите [[Батабано]], [[Ана Мария]] и [[Гуаканаябо]] (на южния бряг на остров Куба), както и залива [[Гонав (залив)|Гонав]] в западната част на остров Хаити.
 
На източния бряг на [[Юкатан]] има няколко малки залива, в това число [[Асенсион (залив)|Асенсион]], [[Еспириту Санту (залив)|еспириту Санту]] и [[Четумал (залив)|Четумал]]. Хондураският залив завършва с по-малкия [[Аматике]], разположен на границата между Белиз и Гватемала. Северният бряг на Хондурас е слабо насечен, а в Москитовия бряг се врязват няколко [[Лагуна|лагуни]], сред които са [[Каратаска]], [[Бисмуна]], [[Перлас]] и залива [[Блуфийлдс (залив)|Блуфийлдс]]. На изток от Панама е разположена голямата лагуна [[Чирики (лагуна)|Чирики]]. По бреговете на Южна Америка Дариенският залив завършва със залива [[Ураба]], а оградения от полуостров [[Гуахира (полуостров)|Гуахира]] Венецуелски залив&nbsp;— – с езерото [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]]. На запад от остров Тринидад лежи залива [[Пария (залив)|Пария]], който се счита за част от Атлантическия океан.
 
=== Острови ===
[[Файл:El gran roque.jpg|thumb|left|200px|Остров Гран Роке от архипелага [[Лос Рокес]] (Венецуела)]]
 
В понятието [[Западни Индии]] е прието да се включват [[Антильски острови|Антилските]] и Бахамските острови. Карибско море мие бреговете само на Антилските острови, които се делят на Големи и Малки Антилски острови. Големите Антилски острови определят северната граница на морето и включват следните четири големи острова: [[Куба (остров)|Куба]], [[Хаити (остров)|Хаити]] (по-рано наричан Испаньола), [[Ямайка]] и [[Пуерто Рико]], както и малките близки архипелази [[Лос Канареос]] (с най-голям остров [[Хувентуд (остров)|Хувентуд]]) и [[Хардинес де ла Рейна]], лежащи край южните брегове на Куба.
 
Малките Антилски острови се делят на [[Наветрени острови|Наветрени]] и [[Подветрени острови]] (Южни Антилски острови), наричани така според разположението си спрямо северозападния [[пасат]]. Първата група лежи на източната граница на морето и се състои от около 50 острова, най-големите от които са [[Санта Крус (Вирджински острови)|Санта Крус]], [[Сейнт Томас]] ([[Вирджински острови]]), [[Ангуила]], [[Сен Мартин]], [[Сейнт Китс]], [[Барбуда]], [[Антигуа]] ([[Антигуа и Барбуда]]), [[Гранд Тер]] и [[Бас Тер (остров)|Бас Тер]] ([[Гваделупа]]), [[Доминика]], [[Мартиника]], [[Сейнт Лусия]], [[Сейнт Винсънт (остров)|Сейнт Винсънт]], [[Барбадос]], [[Гренада]], [[Тобаго]] и [[Тринидад (остров)|Тринидад]]. Южните Антилски острови са разположени край брега на Южна Америка и включват островите [[Аруба]], [[Кюрасао]], [[Бонайре]] ([[Нидерландски Антилски острови|владения на Нидерландия]]), [[Маргарита (остров)|Маргарита]], архипелазите [[Лас Авес]] и [[Лос Рокес]] (Венецуела) и редица други, по-малки по площ.
 
В западната част на Карибско море има няколко архипелага – [[Кайманови острови|Каймановите острови]], островите [[Тернеф]], [[Ислас де ла Баия]] и [[Мискитос]], както и други отделни острови като ([[Провиденсия (остров)|Провиденсия]], [[Сан Андрес (остров)|Сан Андрес]]) и рифове (Лайтхаус, Глоувър, Медия Луна и други).
 
== Източници ==