Постоянен магнит: Разлика между версии

'''Постоянен магнит''' е изделие с различна форма, направено от магнитнотвърд материал с висока [[остатъчна магнитна индукция]] и съхраняващо [[магнитно поле|намагнитеността]] си в продължение на дълго време. Постоянните [[магнит]]и се използват като автономни (неизползващи [[енергия]]) източници на [[магнитно поле]].

Независимо от формата, постоянните магнити имат два магнитни полюса северен магнитен полюс (N) и южен магнитен полюс (S). Aко се разреже магнита на две части ще се получат два нови магнита и всеки от тях ще има два полюса, като обяснение за това е микроструктурата на магнитния материал съдържаща поляризирани магнитни домени.

Пръв до извода, че постоянните магнити взаимодействат посредством създадените от тях полета, достига английският физик [[Майкъл Фарадей]]. Всеки магнит е източник на магнитно поле, което изпълва пространството около него и му придава нови свойства. Тези свойства се изразяват например в това, че на всеки друг магнит или електромагнит поставен в това поле, действа сила. Чрез магнитното поле на постоянния магнит магнитните сили действат от разстояние, като се пораждат сили в мястото, където се създава друго магнитно поле, например от магнитна стрелка на компас, в измерителен прибор от магнито-електричната система, в бобинката на шпулата на високоговорител, от въртенето в генератори за електрически ток или електродвигатели и др.).

Магнитното поле на земята действа на магнитната стрелка на компаса със сили, които я завъртат в посока север – юг.

* '''Бариево-стронциеви магнитнотвърди ферити''' - – Ba/SrO·6 Fe₂O₃

* '''Неодим-железо-бор магнити''' - – Nd₂Fe₁₄B

* '''Самарий-Кобалт магнити''' - – SmCo₅/Sm₂Co₁₇