Негочани: Разлика между версии

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Негочани с 200 домакинства. В 1481 броят на домакинствата спада на 112. В селото се отглеждат лозя, лен, коноп, пчели и свине. В него има мелници и пазар.<ref>Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 304. ISBN 2283604524.</ref> В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Битоля|Манастир]] от [[1611]]-[[1612]] година селото е отбелязано под името ''Негочан'' с 65 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181. </ref>.

В началото на [[20 век]] Негочани е смесено [[българи|българско]]-[[албанци|албанско]] село в Битолска каза. В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Негофа'' като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.]</ref>

В началото на [[20 век]] Негочани е смесено [[българи|българско]]-[[албанци|албанско]] село в Битолска каза. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Негочани има 500 жители [[българи]] и 150 жители [[арнаути]] мохамедани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.236.]</ref> Всички християнски жители на Негочани са [[гъркомани]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Некочани'' има 480 българи [[гъркомани|патриаршисти]] и функционира гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 166-167.</ref>