Милан Обренович: Разлика между версии

 

'''Милан I Обренович''' ({{lang-sr|Милан Обреновић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[княз]] ([[1868]] – [[1882]]) и по-късно [[крал]] ([[1882]] – [[1889]]).

 

През [[1876]] г. в съюз с [[Черна гора]] води [[Сръбско-турска война|война]] срещу [[Турция]]. Главнокомандващ на Сръбската армия, която се включва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. По силата на [[Берлински договор|Берлинския договор]], Сърбия получава статут на независима държава.

 

След Берлинския договор княз Милан повежда политика на сбижение с [[Австро-Унгария]]. През 1880 година между двете страни е договорено построяване на жп линия от [[Будапеща]] през [[Белград]] до [[Ниш]] и разклонения до българската и османската граница. Година по-късно е сключена и [[Австро-сръбска конвенция|тайна политическа конвенция]], с която Милан подчинява външната си политика на австро-унгарската дипломация, в замяна на подкрепата на Виена за династията на [[Обреновичи]]те. По същото време е подписан и търговски договор, с който сръбското княжество е обвързано икономически с [[Двойна монархия|Двойната монархия]].<ref name="manchev123">{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | coauthor = Страшимир Димитров | title = История на балканските народи. Том 2 | location = София | publisher = Парадигма | year = 1999 | isbn = 954-9536-19-X | pages = 123-124}}</ref>

 

Проавстрийският курс на Милан го вкарва в конфликт с премиера [[Йован Ристич]].<ref name="manchev123"/> След оставката на последния през 1880 година, князът се опира консерваторите (напредняци) начело с [[Милан Пирочанац]]. С тяхна помощ той постига договореностите с Австро-Унгария и се опитва да прокара вътрешнополитически мерки за укрепване на властта си, но среща силен отпор от нововъзникналата [[Радикална партия (Сърбия)|Радикална партия]], която настоява за демократизация и засилване на парламента и местното самоуправление.{{hrf|Манчев|1999|124-125}} Отношенията на княза с църквата също се изострят, поради русофилството на митрополит Михаил и съпротивата му срещу данъчното облагане на духовенството. През октомври 1881 година Михаил е свален от поста си, последван от подкрепилите го сръбски епископи.{{hrf|Манчев|1999|127}}

 

Също в началото на 1882 година разногласията между краля и радикалите прерастват в бойкот на парламента от последните.{{hrf|Манчев|1999|126}} След като на два пъти организира допълнителни избори Милан успява да си осигури послушен парламент и да прокара закон за създаване на постоянна армия на мястото на съществувалата дотогава милиционна система. Радикалите подемат агитация срещу реформата, виждайки в новата армия инструмент на краля и допълнителна данъчна тежест за избирателите си от селското съсловие. На изборите през септември 1883 година те постигат пълна победа, което принуждава министър-председателя Пирочанац да подаде оставка. На негово място Милан назначава друг консерватор – Никола Христич, който разпорежда разоръжаване на селяните. Това предизвиква голямо въстание в Източна Сърбия – [[Тимошка буна|Тимошката буна]]. След потушаването му Милан разтуря Радикалната партия като затваря част от водачите ѝ, а други (сред които и [[Никола Пашич]]) са принудени да емигрират в България.{{hrf|Манчев|1999|128-129}}

 

Въпросът за политическите емигранти и гранични спорове водят до влошаване на отношенията с българите, а [[Съединение на Княжество България и Източна Румелия|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] подтиква Милан да търси териториални компенсации за сметка на западните български земи. През ноември 1885 година той напада България, но войските му търпят [[Битка при Сливница|поражение при Сливница]]. Дипломатическата намеса на Австро-Унгария възпрепятства българското настъпление към [[Ниш]] и намеренията на Милан да абдикира. През февруари 1886 година е подписан [[Букурещки договор (1886)|Букурещкият мирен договор]], с който е възстановено довоенното положение.{{hrf|Манчев|1999|129-130}}

 

Поражението във войната с България дестабилизира властта на Милан и го принуждава да се помиири с радикалите. През октомври 1888 година кралят свиква избори за Велика народна скупщина със задачата да изготви нова конституция на Сърбия. На 22 декември Скупщината, в която Радикалната партия има огромно мнозинство, утвърждава основния закон, който, съгласно договореностите между радикали, либерали и напредняци, ограничава властта на монарха и увеличава прерогативите на парламента.{{hrf|Манчев|1999|131}} Скоро след това, на 22 февруари 1889 година, крал Милан абдикира в полза на сина си [[Александър Обренович]].{{hrf|Манчев|1999|132}}

 

== Източници ==