Мохамед Дауд Кан: Разлика между версии

|наследен от = Нур Мухамад Тараки

'''Мохамед Дауд Кан''' ({{lang-ps|سردار محمد داود خان}}) е бивш министър-председател и президент на [[Република Афганистан]]. Роден в кралското семейство, той сваля [[монархия]]та и първия си братовчед [[Мохамед Захир Шах]] и се обявява за първи президент на републиката си през 1973 г., до убийството му през 1978 г. в резултат на [[Априлска революция]], водена от комунистическата [[Народна демократична партия на Афганистан]] (НДП). Дауд Кан е известен с прогресивната си политика, усилията си за подобряване на правата на жените, неговия пущунски [[национализъм]] и за инициирането на 2 петгодишни плана за модернизация, които увеличават работната сила с около 50%.<ref name=Iranica>{{cite encyclopedia |last=Rubin |first=Barnett |editor=Ehsan Yarshater |encyclopedia=Encyclopædia Iranica |title=DĀWŪD KHAN, MOḤAMMAD |url=http://www.iranicaonline.org/articles/dawud-khan |accessdate= 1 January 2008 |edition=Online |publisher=Columbia University |location=United States |editor-link= Ehsan Yarshater }}</ref>

Принц Дауд е роден в [[Кабул]], най-големият син на дипломата принц Мохамед Азиз Кан (1877- – 1933 г.) (по-възрастен полу-брат на крал Мохамед Надир Шах) и съпругата му Хуршид Бегум. Той губи баща си при покушение в [[Берлин]] през 1933 г., където баща му е афганистански посланик в [[Германия]]. След това той и брат му Наим Кан (1911- – 1978) попадат под грижите на своя чичо принц Хашим Кан (1884- – 1953). Дауд се оказва подходящ студент за политика. Обучаван във [[Франция]], той е губернатор на Източната провинция през 1934- – 1935 г. и през 1938- – 1939 г. и е губернатор на провинция [[Кандахар]] от 1935 до 1938 г.

Дауд е назначен за министър-председател през септември 1953 г. чрез прехвърляне на властта в рамките на семейството, което не включва насилие. Неговият десетгодишен мандат е отбелязан с външната си политика, насочена към Съветския съюз, завършването на проекта "Долина„Долина Хелманд"Хелманд“, който радикално подобрява условията на живот в югозападната част на Афганистан, както и предполагаеми стъпки към [[еманципация]] на жените.

През 1960 г. Дауд изпраща войска в проблемната линия на Дюранд в опит да манипулира събитията в тази област и да натисне въпроса за пущуните, но афганистанските сили са отблъснати от пакистанските племена. През този период пропагандната война в Афганистан, проведена по [[радио]]то, е безмилостна.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/afghanistan/26.htm |title=Afghanistan - – Daoud as Prime Minister, 1953- – 63 |publisher=Countrystudies.us |date=1961-09-06 |accessdate=2013-07-29}}</ref>

Демократичната конституция на крал Захир Шах с избраните членове и разделянето на властта е заменена от известната Лоя Джирга (означаваща "голямо„голямо събрание"събрание“). Нова конституция, подкрепена от лоя джирга е приета през февруари 1977 г., но не успява да задоволи всички политически фракции.

Президентът Дауд се срещaсреща с [[Леонид Брежнев]] на официално посещение в Москва от 12 до 15 април 1977 г. Дауд иска лична среща със съветския лидер, за да обсъди с него увеличения модел на съветските действия в Афганистан. По-специално, той обсъжда усиления съветски опит да се обединят двете фракции на афганистанските комунистически партии, Парчам и Халк.<ref>{{cite book |title=Hamid Karzai: President of Afghanistan |last=Wolny |first=Philip |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=The Rosen Publishing Group |location= |isbn=1-4042-1902-1 |page=8 |pages= |url=https://books.google.com/books?id=ENd1WzPTqe8C&pg=PA8 |accessdate=}}</ref> Брежнев описва, че афганистанското несъгласие е толкова важно за СССР и е от съществено значение за насърчаването на мира в [[Азия]], но го предупреждава за присъствието на експерти от държави от [[НАТО]], разположени в северните части на Афганистан. Дауд категорично отговаря, че Афганистан ще остане свободен и, че Съветският съюз никога няма да има право да диктува как страната трябва да бъде управлявана.<ref>{{cite book |title=A Bed of Red Flowers: In Search of My Afghanistan |last=Pazira |first=Nelofer |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Simon and Schuster |location= |isbn=0-7432-9000-3 |page=70 |pages= |url=https://books.google.com/books?id=AGVxdbQ-33wC&pg=PA70 |accessdate=}}</ref>

Армията е въоръжена на 26 април поради предполагаемия "анти„анти-ислямски"ислямски“ преврат. На 27 април 1978 г. държавен преврат, започващ с военни действия във военната база на международното летище Кабул, бавно се разраства през следващите 24 часа, докато бунтовниците се борят с части, верни на Дауд Кан в и около столицата. Някои смятат, че пакистанският премиер Бхуто проправя пътя за революцията, като принуждава Дауд да разпръсне афганистанските въоръжени сили из провинцията. Самият Бхуто е обесен през април 1979 г.

Дауд и по-голямата част от семейството му са убити по време на преврата от членове на Народна демократичната партия. Превратът се случва в бившия кралски дворец на 28 април 1978 г.<ref>"There„There was, therefore, little to hinder the assault mounted by the rebel 4th Armored Brigade, led by Major Mohammed Aslam Watanjar, who had also been prominent in Daoud's own coup five years before. Watanjar first secured the airport, where the other coup leader, Colonel Abdul Qadir, left by helicopter for the [[Bagram Airfield|Bagram air base]]. There he took charge and organized air strikes on the royal palace, where Daoud and the presidential guard were conducting a desperate defense. Fighting continued the whole day and into the night, when the defenders were finally overwhelmed. Daoud and almost all of his family members, including women and children, died in the fighting. Altogether there were possibly as many as two thousand fatalities, both military and civilian."“ p. 88 of Ewans, Martin (2002) ''Afghanistan: A Short History of Its People and Politics'' HarperCollins, New York, [https://books.google.com/books?id=rpS-j5uSetAC&pg=RA1-PA88&sig=QtdTpTnFrys0BuZxn37-RdB8QEU Page 88]</ref> Неговата смърт не е обявена публично след преврата. Вместо това, новото правителство заявява, че президентът Дауд "е„е подал оставка поради здравословни причини"причини“. (През 1979 г. Тараки е убит от Амин, който на свой ред е убит от [[КГБ]], а Кармал умира през 1996 г. в Москва).